Хомеопатията е метод на лекарствено лечение, създаден от немския лекар Ханс-Кристиян Самуел Ханеман през 18 век. Принципът при хомеопатията е лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur). Това разбиране е известно като закон на подобието. На пациентите, които имат определени симптоми се дава в малки дози лекарство, което при здрави хора предизвиква симптоми подобни на тяхното страдание. Например при реактиевн артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство пчелна отрова в изключително малко количество. Известно е, че ако човек го ухапе пчела се получава розовочервен оток на мястото на ухапване. Затова може да се каже, че пчелната отрова оказва върху човека ефект, подобен на симптомите на реактивен артрит. Лекарствата се дават в изключително малки дози. Дозата на хомеопатичното лекарство обикновено е под една милионна част от милиграма. Затова сред лаиците "хомеопатичен" често е синоним на "минимален, много малък, нищожен". Както се вижда, терминът означава нещо съвсем различно - "подобно страдание".

 Често, но не винаги се предписва едно лекарство за комплекс от няколко заболявания. Например мигрена, себореен дерматит и синдром на раздразнено дебело черво при един болен могат да бъдат лекувани с едно единствено лекарство - Lycopodium clavatum.

 Хомеопатията е най-широко разпространена в Англия, Русия и Франция, където има дългогодишни традиции. Някои специалисти смятат, че хомеопатията е шарлатанска наука и наричат хомеопатичните лекарства плацебо. Днес има множество проучвания, публикувани в престижни медицински списания, които доказват че хомеопатичните лекарства имат действие различно от действието на плацебо.

Фармакопея

 Хомеопатичните лекарства се произвеждат чрез разреждане и динамизация (потенциране).

• Разреждане във вода. След като в контролирани условия се приготви изходната субстанция за хомеопатичното лекарство - сок от съответната билка, химическа сол, лекарство, биологична субстанция, тя се разрежда серийно в разтвор от дестилирана вода и спирт. Обикновено разреждането е в съотношение 1:100, което се означава на флакона с буквите "СН", което означава "центизмал по Ханеман". Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж в с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. От 2CH се взема една част и се разрежда в 99 части разтворител - получава се 3СН, което е разреждане в съотношение 1:1 000 000. По този начин продължават серийни разреждания, наричани на професионален език "титриране". Това титриране обикновено продължава до 30СН, но някои школи прилагат хомеопатични лекарства разредени по този начин 200, 1000 и повече пъти.
• Динамизация. Динамизация, или потенциране е процес, при който в процеса на разреждането разтворът се разтръсква във вертикално направление. Клинично е доказано, че при това лекарствените ефекти на разтвора се усилват, макар че още не се знае защо точно става това. Много физици твърдят, че това е абсурдно. Чрез метода на термолуминисценция, а така също и чрез ядрено-магнитен резонанс е доказано, че има разлика между воден разтвор, в който преди това е имало хомеопатично динамизирана субстанция и вода, която е разтръсквана и разреждана (смесвана) с друга вода серийно. Този феномен не може да бъде обяснен все още, защото химически погледнато и в двете проби има вода, която трябва да реагира на термолуминисценция или на магнитно поле като вода.