Стратегията на кучето

Каква стратегия прилага кучето, когато преследва заек? Заекът се мъчи да го заблуди и често сменя посоката на своя бяг. Кучето обаче не го гони, следвайки неговите следи, а тича направо, към точката, в която вижда заека. Затова дори при по-малката си скорост има шанс да догони преследвания заек.
Споменавам този факт защото още дълго време ще догонваме. В това няма нищо обидно. Дори дава определени предисмства, когато чуждият опит се ползва с акъл. Но ако се поучим от кучето, няма да копираме без много да мислим отживяващи времето си решения, макар и още функциониращи, а ще търсим прекия път – ще се вглеждаме повече в очерталите се тенденции за предстоящо развитие.
Бащите на рефермата избраха навремето немския модел на здравно осигуряване, при това в осакатен вид – с една-единствена здравна каса. Днес в редица страни са готови да се откажат от него (управляващите в Полша например), а самите немски лекари излязоха на улицата и не приемат постановките за реформирането му...
Сляпо подражателно специалността общопрактикуващ лекар бе обявена за основна институция на системата, без да имаме нужните специалисти. После накараха здравното осигуряване да тръгне на куц крак, включвайки само доминираната от новата институция доблнична помощ. Така вместо пълноценно функционираща система българският пациент получи срещу пълна здравна вноска и т. нар. потребителска такса медицинска помощ в стил

доктор Куин лечителката.

Безспорно този модел е исторически оправдан и все още продуктивен в редица страни, които тачат своята традиция. Подобна практика има място и у нас. Общопрактикуващия лекар е незаменим в отдалечените и слабо населените райони. Неговата дейност дейсност заслужава подкрепа и признание и мястото му в системата не бива да бъде пренебрегвано с лека ръка. Ролята му обаче не може да се противопоставя на тази на лекарите специалисти, както направиха у нас...

Революционен плам и пазарни илюзии

Здравеопазването не търпи ботуши и революции. Няма по-деликатна, по-лесно уязвима социална сфера. У нас правенето на здравно осигуряване придоби характер на държавен преврат, а всички знаем колко привлекателен за българското ухо е революционният призив "Да развалим направеното".
Но вместо от телеграфа, както е по канон, започнаха от поликлиниките. Мигновено болните осиротяха. Хвърлиха око дори на приемната на "Пирогов" – лишиха я от пари. Четири години по-късно в София, на конференция, организирана от фондация, създадена от участниците в преврата, немски колега съветваше от трибуната: Не си разваляйте поликлиниките, както направихме ние. Разбрали са го не само те – всички проспериращи частни медицински центрове в по-богатите от нашата страни от Централна и Източна Европа, които обикновено започваха с трудова медицина, първи схванаха, че клинетите им желаят комплексно, поликлинично обслужване. Сега никой не си представя многофункционална болница без поликлиника.

Още по-съсипващ беше ударът, нанесен на детското и училищното здравеопазване, с които заслужено се горедеехме.
Скъп откуп бе заплатен и на господстващата на времето пазарна мода. 100 болници и 8000 леакри били ненужни! Пазарът щял да оптимизира отношенията и да се превърне в механизъм, който ще регулира системата. Без да бъде отричан, когато върши работа, се оказа, че пазарът е лош регулатор и дори опасен регулатор на социалното здравеопазване. За съжаление, докато се разбере, се нарои цяла система от псевдопазарни категории и дейности: псевдоданък (здравната вноска); псевдотърговски дружества (болниците), на които дори забраниха да продават своите услуги (абонаменти) и щели да бъдат финансирани единствено от НЗОК, защото по-лесно били контролирани. И псевдобордове на болниците, пилеещи пари на данъкоплатците, дадени за здраве и създаващи каста от свои хора, която развращава съсловието. И още нещо, неминуемото самонастройване на системата да черпи повече пари от здравната каса произвежда постоянно полуистини и псевдостатистика (вж. "НЗОК излиза на червено в края на година" – бел. ред.), която не става за нищо друго освен за псевдоразчети.

Системна непълноценност

Остават неосмислени фундаментални проблеми на системата.
За да има що-годе надеждна система, главните интереси на страните в нея трябва да имат пресечни точки. Основният интерес на пациентите, заради които се прави системата е да получат адекватно медицинско обслужване. Нашите дори уточняват: социалистическо по форма (т. е. безплатно) и американско по съдържание (като качество). Лекарите са най-ясни – готови са да упражняват професията си до умопомрачаване, но при достойно възнаграждение и статут, отговарящ на тяхната социална функция. Главната потайна грижа на здравната каса пък е похарчените пари да не надхвърлят постъпилите. Остава да бъде разрешен големият въпрос могат ли и как да бъдат съчетани тези интереси.

ст. н. с. ст. д-р Димитър Шишков

коментарът е публикуван в бр. 311 на в-к "Застраховател прес" и е препечатан с незначителни съкращения