Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване. Около 2-3% от населението в повечето страни на Европа боледува от бронхиална астма.

Болестта протича с пристъпен задух. Пристъпите се дължат на бронхиален спазъм, увеличен секрет и оток на бронхиалната лигавица. В началото се появява предасматично състояние, без типични пристъпи на задух. В следващия стадий настъпват характерните астматичи пристъпи, но те са редки и в междупристъпния период болните се чувстват добре. По-късно постепенно честотата и тежестта на пристъпите се увеличават и се увреждат други органи и системи.

Определение: Бронхиалната астма е алергично заболяване и се предизвиква от въздействие на различни алергени върху бронхиалната лигавица. Тези алергени произхождат от външната среда (екзоалергени) или от организма (ендоалергии). Екзоалергените са от битов, растителен, животински и промишлен произход (напр. прах, цветен прашец, косми, пърхот, пера, перушина, ягоди, яйца, зеленчуци, месо, риба и други). Някои лекарства действуват като екзоалергени. Алергичната реакция в организма се изявява в бронхиален спазъм, набъбване и оток на бронхиалната лигавица, усилена секреция на лигавицата и пристъпен задух. Някои болни са чувствителни само към един алерген, а други - към няколко алергена (полиалергия). При някои болни се установява наследствена или фамилна обремененост. Нерядко бронхиалната астма се предшествува от астматичен бронхит, с лека пристъпна кашлица и слаб задух. Честотата на астматичните пристъпи е най-висока през пролетта.

Клинична картина: Най-характерен признак на бронхиалната астма е асматичният пристъп с настъпване на силен задух. Понякога като предвестник на пристъпа се появява кихавица, суха кашлица или неспокойствие. Астматичният пристъп настъпва най-често нощем. Болните се събуждат с чувство на тежест в гърдите и липса на достатъчно въздух. Те са неспокойни и изплашени. Дишането е забавено, вдишването е кратко и повърхностно, а издишването е удължено и свирещо. Астматичният пристъп протича с различна тежест и продължителност. Нерядко пристъпът е продължителен и тогава настъпва т. нар. астматичен статус. След преминаване на пристъпа последва период на пълно или частично нормализиране на дишането, като задухът и кашлицата изчезват, като повечето болни отделят по няколко жилави белезникави храчки. Продължителното протичане на бронхиалната астма с чести пристъпи води до развитие на усложнения (хронична обструктивна бронхо-белодробна болест с хроничен бронхит и белодробен емфизем, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност).

Лечението на бронхиалната астма се състои в отстраняване на причинния алерген (или групи алергени). Астматичният пристъп се лекува със спазмолитици, инхалации, отхрачващи медикаменти, противо алергични средства, кортикостероиди. Болните с астматичен статус и усложнения се лекуват в болнични и климато-санаториални заведения. Климатолечението оказва благоприятно въздействие. В спокоен междупристъпен период се пристъпва към отсраняване на инфекциозни огнища с алергично въздействие (тонзилектомия, екстракция на грануломни зъби, лечение на отит, синуит и други). Болните от бронхиална астма подлежат на диспансерно амбулаторно наблюдение и контрол.

Прогнозата на бронхиалната астма е сериозна. Навременното и продължително лекарствено и климатолечение подобрява прогнозата. Настъпилите усложнения правят прогнозата неблагоприятна.

Профилактиката се състои в предпазване или ранно отстраняване на алергенни фактори от екзогенен и ендогенен произход, ранно лечение на предразполагащи и предизвикващи състояния и заболявания.