Американската гастроентерологична асоциация (ACG)и Американската асоциация за изследвания върху чернодробните заболявания (AASLD) издадоха нови препоръки за диагноза и лечение на неалкохолния мастен черен дроб.
Поставянето на диагноза неалкохолен мастен черен дроб изисква: а) наличие на чернодробна стеатоза - чрез образно изследване или хистология; б) липса на други причини за вторична акумулация на мастна тъкан (значителна консумация на алкохол, употреба на стеатогенни препарати или наследствени заболявания). При повечето пациенти, неалкохолният мастен черен дроб (НМЧД) е свързан с метаболитни рискови фактори като затлъстяване, диабет и дислипидемия. НМЧД може да се радели като на неалкоголен мастен черен дроб и неалкохолен стеатохепатит.
Ето и основните препоръки на AASLD и ACG
- Отслабването намалява чернодробната стеатоза, но може да е необходимо до 10% отслабване, за да се подобри некровъзпалението
- пациентите с НМЧД не трябва да консумират големи количества алкохол
- Витамин Е (а-токоферол), 800 единици на ден, подобрява чернодробната хистология при лицата без диабет с биопсично доказан неалкохолен стеатохепатит. При тези пациенти витамин Е е препарат на пръв избор.
- Омега-3-мастните киселини могат да се считат като препарати на пръв избор при хипертриглицеридемия у пациенти с НМЧД, но към настоящия момент не могат да се препоръчат като специфична терапия на НМЧД и неалкохолния стеатохепатит.
- Метформин не се препоръчва като специфична терапия за чернодробното заболяване при лица с неалкохолен стеатохепатит.
- Pioglitazone може да се използва за лечение на стеатохепатита при пациенти с биопсично доказан неалкохолен стеатохепатит, но няма данни за дългосрочната безопасност и ефикасност.
- бариатричните интервенции не са противопоказани при пациенти без цироза, но не могат да се препоръчат като специфична опция за лечение на стеатохепатит.
- статините могат да се използват за лечение на дислипидемията при НМЧД и неалкохолния стеатохепатит, но да не се използват специфично за лечение на стеатохепатита.
- да се анализират метаболитните рискови фактори и алтернативните етиологични фактори за чернодробна стеатоза при пациенти, които имат друг тип хронично чернодробно заболяване заедно със стеатоза и стеатохепатит.
- пациентите с налакохолна стеатохепатитна цироза трябва да бъдат скринирани за гастроезофагеални варици и хепатоцелуларен карцином.
- да се изключат други етиологии за стеатоза
- постоянно завишените нива на серумен феритин и повишената желязна сатурация могат да наложат чернодробна биопсия, особено при пациентите хомозиготни или хетерозиготни за C282Y HFE (хемохроматоза) мутации.
- пациентите с високи серумни нива на автоантитела и други прояви, характерни за автоимунно чернодробно заболяване, трябва да бъдат по-внимателно обследвани.
