Учените са открили, че мелодиите доставящи на човек радост, забавят пулса му, увеличават силата на сърдечните му съкращения, способстват за разширяване на съдовете му и нормализират кръвното налягане, а дразнещата го музика предизвиква точно обратния ефект.

Още през 1913 година психоневролога Бехтерев организира комитет по изучаване на възпитателното и лечебно действие на музиката. Той е доказал, че музиката влияе положително на дишането, кръвообръщението, подобрява се обмяната на веществата и благотворно влияе върху централната нервна система, и също нееднократно е подчертавал важната роля на приспивните песни за пълноценното развитие на малкото дете.

Големият руски физиолог Сеченов е установил следната закономерност – с помощта на музиката може да се регулират дисинхронните ритми, които се появяват в мозъка по време на стрес.

Мари Луиз Аучер, певица впоследствие преподавател в школата на Мишел Оден наречена „пеещ” родилен дом, където тя водела занятия по хорово пеене за майките, бащите и техните по-големи деца, ако имали такива, наблюдавала много интересен феномен в семействата на професионални певци, които постоянно се упражняват в къщи. Майките имащи сопрано, раждали деца с добре развита горна част на тялото. Те без труд можели да поставят пръстите в положение, което се наблюдава при щипка (големия палец се намира против всички останали). Това свидетелства за ранно развитие на сензомоторната координация. Децата на бащи с дълбок бас се появявали на свят с добре развита долна част на тялото. Те рано започвали да ходят. Аучер смята, че хоровото пеене подобрява самочувствието и укрепва нервите на майката, която впоследствие ражда едно спокойно и способно леко да се адаптира в най-различни ситуации дете. Последното е признак на устойчиво психическо равновесие, качество с огромна важност за света в който то ще съществува.

В университетската клиника в Мюнхен към медикаментозното лечение на болните със заболяване на стомашно – чревния тракт добавили ежедневно прослушване на произведенията на Бетовен и Моцарт, което в болшинството случаи водело до значително подобряване на състоянието им в сравнение с контролната група и към по-бързо зарастване на язвата.

Във Франция в Националния институт по преливане на кръв, по време на операция звучи музика, подбрана в строго съответствие с нейното физиологическо въздействие върху организма, индивидуалните особености на човек и характера на заболяването.

В ред болници на Холандия е изследвано благоприятното влияние на музиката върху хода на протичането на заболяванията на сърдечно съдовата система.

В САЩ терапевтичното използване на музиката за първи път е получило признание след втората световна война, когато музиката с успех се е прилагала при лечение на емоционални разстройства на ветерани.
Музикални произведения при конкретни медицински и психологически проблеми:

• За понижаване на стреса и намаляване на чувството на тревожност - Щраус „Валсове”
• За намаляване на раздразнителността, разочарованието - Бетовен „Лунната соната”
• За общо успокоение, удовлетворение – Шуберт „Аве Мария”, Шопен „Ноктюрн сол - минор”
• За намаляване симптомите на хипертония – Бах „Концерт ре-минор” за цигулка, „Кантата 21”
• За намаляване на болки в главата свързани с емоционално напрежение – Моцарт ”Дон Жуан”, Лист „Унгарска рапсодия” 1
• За повишаване на жизнения тонус, подобряване на самочувствието, активността, настроението – Бетовен „Увертюра Едмонд”
• Ако бебето лошо суче, специалистите препоръчват така наречената тонизираща програма. Това са произведения на Бах, Моцарт, Шуберт, Чайковски и Вивалди, но в темп алегро или алегро модерато.


Ингрид Исинова - Магистър психолог, член на Българската Асоциация по Когнитивно - Поведенческа Психотерапия, психолог на списание „Моето бебе и аз”, Арт терапевт, EMDR психотерапевт.