Всички налични данни, които свързват леката до умерена консумация на алкохол с понижен риск от сърдечносъдов риск, ни кара да смятаме, че тази стратегия трябва да се препоръчва за намаляване на този риск, смятат авторите на два мета-анализа, публикувани в BMJ.

Първият анализ включвал проспективни кохортни проучвания и сочи, че почти всяка степен на алкохолна консумация намалява риска от сърдечносъдова смърт и коронарна болест на сърцето. Приемът до 1 питие на ден е протективно и срещу инсулт.

Другият анализ се фокусирал върху алкохолните ефекти върху биомаркерите, свързани със сърдечносъдовите заболявания. Било установено, че умерените количества алкохол покачват нивата на HDL-холестерола, аполипопротеин А1 и адипонектин, като от друга страна намалява нивата на фибриноген. Умерената консумация била дефинирана като 1 питие на ден за жените и до 2 питиета за мъжете.

Въпреки че наблюдателните проучвания не могат да установяват причина-ефект, двата доклада дават солидни основания да се смята, че алкохолът е причината за наблюдавания сърдечносъдов риск при лека до умерена употреба.

Големият въпрос е какво да се прави с тази информация? Какво лекарят трябва да казва на пациентите си? Каква трябва да бъде позицията на здравните власти пред обществото?

В клиничната практика, базираните на доказателства данни за сърдечносъдовата полза от алкохола трябва да бъде основата за "съвeтване на избрани пациенти да включат умерени количества алkохол в хранителния си режим с цел подобряване на риска от коронарна болест на сърцето", смята д-р Уилям Гали от Университета Калгари.

Сходна трябва да бъде и позицията на здравните власти. На широката обществено трябва да се обърне внимание, че, консумиран умерено, алкохоолът би могъл да има ползи, надвишаващи рисковете при определени пациенти.

Преди това да се случи, тази стратегия трябва да се изпита чрез прагматични проучвания, които да установят оптималната селекция на пациенти, къмплайънс, рискове и полза. Тези проучвания трябва да се фокусират не толкова върху връзката алкохол-сърдечносъдов риск, а върху приемствеността на пациенти и лекари към тази стратегия.