Само в САЩ всяка година се извършват над 500 000 тонзилектомии. Голямата честота на тази процедура, наред със стотиците публикувани рандомизирани клинични проучвания по тази тема, обуславят нуждата от evidence-based ръководство за клиничната практика. Такова бе публикувано наскоро в онлайн изданието на
Otolaryngology–Head and Neck Surgery.
Новото ръководство е насочено за всички клиницисти, които се занимават с деца на възраст между 1 и 18 години и предлага evidence-based препоръки за: идентифициране на децата, които са най-добри кандидати за тонзилектомия; пре-, интра- и постоперативните лечение и грижи, свързани с процедурата.
Тонзилектомията е хирургическа процедура, при която се дисецира перитонзиларното пространство между капсулата и мускулната стена. По този начин се премахва напълно както тонзилата, така и нейната капсула. Терминът често се припокрива с тонзилектомия + аденоидектомия, особено във връзка с нарушения на дишането по време на сън (sleep-disordered breathing [SDB]).
SDB включва широк спектър от обструктивни заболявания, вариращи по тежест - от първично хъркане до обструктивна сънна апнея. SDB се характеризира с нарушения във вентилацията по време на сън и свързани с тях дневни симптоми като сънливост, липсва на внимание, лоша концентрация и хиперактивност.
Индикациите за тонзилектомия включват повтаращи се гърлени инфекции и SDB, като и двете могат значително да нарушат качеството на живот и общото здраве на детето. Гърлена инфекция е всяко възпаление на гърлото, предизвикано от вирусна или бактериална инфекция на фаринкса, палатиналните тонзили, която може да е позитивна или негативна за стрептококи от група А. Тези гърлени инфекции включват: остър тонзилит, фарингит, аденотонзилит, тонзилофарингит, стрептококов фарингит.
Сравнени със здравите си връстници, децата с повтарящи се гърлени инфекции имат по-нисък праг за болка, по-лоши общо здраве и физическо функциониране. Тонзилектомията подобрява качеството на живот, редуцирайки гърлените инфекции, посещенията в здравни заведение и употребата на антибиотици.
Провеждането на тонзилектомия е свързано с подобрение на когнитивното и поведенческо увреждане, на качеството на живот, нарушенията на съня и качеството на гласа. Потенциалните ползи от процедурата трябва да бъдат сравнени с възможните хирургически усложнения: болка в гърлото, постоперативно гадене и повръщане, нарушения в храненето, промени в гласа, хеморагия и много рядко - смърт.
Специфични препоръки за клиничната практика:- внимателно наблюдение на гърлените инфекции се препоръчва при:
а) под 7 епизода през предходната година
б) под 5 епизода на година през последните 2 години
в) под 3 епизода на година през последните три години
- тонзилектомията може да е опция при повтаряща се гърлена инфекция:
а) с честота поне 7 епизода през предходната година
б) с честота поне 5 епизода на година през последните 2 години
в) с честота поне 3 епизода през последните 3 години
при условие че в медицинския картон е документиран всеки епизод, който включва поне един от следните симптоми: температура над 38.3 градуса, цервикална аденопатия, тонзиларен ексудат, позитивен тест за бета-хемолитични стрептококи от група А.
- децата с повтарящи се гърлени инфекции, които не отговарят на критериите от предходното становище, могат да бъдат подложени на процедурата при наличието на модифициращи се фактори като
а) непоносимост/алергия към антибиотици
б) периодична треска
в) афтозен стоматит
г) фарингит и аденит
д) история за перитонзиларен абсцес.
- клиницистите трябва да попитат грижещите се за деца със SDB и тонзиларна хипертрофия относно коморбидни състояния, които биха се подобрили след тонзилектомия: забавяне на растежа, лоши резултати в училище, напикаване (енуреза), поведенчески проблеми
- грижещите се за деца с абнормална полисомнография и съпътстващи тонзиларна хипертрофия и SDB, трябва да бъдат посъветвани относно тонзилектомията като средство за подобряване на здравните проблеми, свързани със SDB.
- грижещите се трябва да бъдат информирани, че SDB може да персистира или рецидивира след тонзилектомия
- по време на тонзилектомия трябва да се приложи единична интраоперативна доза интравенозен dexamethasone
- не трябва да се прилагат или предписват рутинно пероперативни антибиотици на деца, подлежащи на тонзилектомия
- насърчават се мероприятията за облекчаване на болката след процедурата
- клиницистите, провеждащи тонзилектомии, трябва да докладват постигната от тях честота на първична и вторична постпроцедурна хеморгия поне веднъж годишно.
