Начало
НачалоЗаболяванияАлергични заболяванияАлергичен ринит
Алергичен ринит

Алергичният ринит представлява възпаление на назалните мембрани и се характеризира със симптомен комплекс, включващ комбинации от следните симптоми: кихане, назална конгестия, сърбеж и ринорея. Очите, ушите, синусите и гърлото също могат да бъдат засегнати.

Алергичният ринит е най-честият ринит, засягайки 20% от населението. Заболяването не е животозастрашаващо, но може да доведе до усложнения, които значително да влошат качеството на живот на пациента.

Причини
1. Сезонен ринит
а) полени
б) домашен прах

2) Целогодишен ринит
а) кърлежи в домашния прах - Dermatophagoides farinae и Dermatophagoides pteronyssinus
б) домашни животни
в) хлебарки
г) гризачи

3) Спорадичен алергичен ринит: интермитентно излагане на алерген  жиовтни, прах и д.р

4) Окупационен алергичен ринит - излагане на алергени на работното място; може да бъде спорадичен, сезонен или целогодишен.
а) хора, работещи с животни (ветеринари, фермери)
б) работещи на открито
в) работещи с дървесина, латекс, киселинни анхидриди, лепила, psyllium

Патофизиология
Алергичният ринит включва възпаление на мукозните мембрани на носа, очите, Евстахиевите тръби, средното ухо, синусите, фаринкса. Носът е засегнат при всички пациенти, а останалите органи - при някои индивиди.

- Касае се за IgE-медииран отговор към външен протеин
- Предразположението към алергичен ринит има генетична компонента
- IgE медиираната дегранулация на мастоцити и базофили води до бързото отделяне на медиатори: хистамин, триптаза, химаза, кинини и хепарин; синтезиране на левкотриени и простагландин D2 (ранна фаза)
- повишаване на секрецията на лигавичните жлези
- повишаване на пермеабилитета на кръвоносните съдове
- вазодилатация -> конгестия
- стимулация на сензорните нерви -> кихане и сърбеж
- 4-8 часа след първоначалната фаза - привличане на други възпалителни клетки в лигавицата - неутрофили, еозинофили, лимфоцити и макрофаги -> хронично възпаление (късна фаза)
- системни ефекти: умора, сънливост и неразположение - допринасят за пониженото качество на живот

Симптоми
Алергичният ринит най-често се проявява в детството, юношеството и третото десетилетие (средна възраст 8-11 години). В 80% от случаите алергичен ринит се развива до 20-годишна възраст. Превалентността на алергичния ринит при деца е около 40%, след което намалява с възрастта.

- кихане
- сърбеж (нос, очи, уши, небце)
- ринорея, постназално течение
- конгестия
- аносмия
- главоболие
- зачервяване на конюнктивата
- подуване на клепачите
- умора
- общо неразположение

Диагноза

1) Алергични тестове - за специфични алергени
а) кожни
б) In vitro (RAST)

2) Тотален серумен IgE - ниска специфичност и чувствителност за алергичен ринит

3) Еозинофили - неспецифични и нискочувствителни; в комбинация с повишени IgE - подкрепят диагнозата алергичен ринит

4) Образни изследвания - спомагателна функция - изследване на структурни абнормалности, детекция на усложнения и коморбитни състояния (синузит или аденоидна хипертрофия)

5) Назална цитология

6) Риноскопия

7) Назална провокация (с алерген) - предимно научна стойност

Лечение
Лечението на алергичния ринит има три основни аспекта: ограничаване на проблемния антиген (1), фармакологична терапия (2) и имунотерапия (3).

Медикаментозната терапия включва:
а) антихистаминови препарати от второ поколение (неседиращи антихистамини) - компетитивни антагонисти на H1 рецепторите в кръвоносните съдове, гастроинтестиналния и респираторния тракт

- не облекчават значително назалната конгестия, затове се комбинират с деконгестант

- представители: cetirizine, levocetirizine, desloratadine, fexofenadine, loratadine
- антихистамините от първо поколение имат редица странични ефекти (седация, антихолинергични ефекти)

б) инхибитори на левкотриеновите рецептори - алтернатива на оралните антихистамини

- представители: montelukast

в) деконгестанти
- стимулират вазоконстрикцията директно, активирайки алфа-адренергични рецептори в респираторната мукоза. Псевдоефедринът води до лека бронхиална релаксация и не е ефективен при астма; повишава сърдечната честота и контрактилитет, стимулирайки бета1-адренергични рецептори; използва се самостоятелно или в комбинация с антихистамини за лечение на назалната конгестия

г) назални кортикостероиди
- силно ефективни при лечението на алергичен ринит; облекчават четирите основни симптома на ринита (кихане, сърбеж, ринорея, конгестия). Ефективни са като монотерапия, въпреки че не подобряват значително очните симптоми. Проучвания сочат, че назалните стероиди са по-ефективни от монотерапия с cromolyn или антихистамини. Назалните кортикостероиди не са свързани със значителни системни странични реакции

- представители: mometasone, beclomethasone, budesonide, fluticasone, ciclesonide

д) интраназални хистамини - алтернатива на оралните антихистамини; имат ефект върху назалната конгестия

-представители: azelastine, olopatadine

е) интраназални кромолини - стабилизират мастоцитите; нямат директен противовъзпалителен и антихистаминов ефект; ефективни за профилактика;

-представители: cromolyn sodium

ж) интраназални антихолинергични агенти
: намаляват ринореята при пациенти с алергичен или вазомоторен ринит.

-представители: ipratropium bromide

Имунотерапия - десенсибилизация - успеваемост 80-90% при някои алергии.

 

Бюлетин
   
   
Начало |  За нас |  Условия за ползване |  Реклама при нас |  Контакти  
© 2007 ДокБГ ООД Всички права запазени. Съдържанието публикувано в doctorbg.com е изцяло за Ваша информация и не трябва да се приема като заместител на медицинска консултация при Вашия личен лекар или друг специалист. Винаги трябва да търсите съвет от Вашия личен лекар преди да предприемете нов фитнес режим или да започнете да спазвате диета. С използването на doctorbg.com Вие декларирате че сте запознати с условията за ползване, правата и отговорностите. ДокБГ ООД не носи отговорност за съдържанието на който и да е сайт достигнат чрез външни препратки от doctorbg.com
 
Free Sitemap Generator