Препоръки за лекарите в доболничната помощ относно диагнозата и лечението на нефрозен синдром при възрастни са публикувани в ноемврийския брой на
American Family Physician.При нефрозния синдром редица заболявания предизвикват протеинурия, често водеща до значителен оток и хипоалбуминемия. Хиперлипидемията е честа съпътстваща находка. Семейните лекари могат да се сблъскат с лица с нефрозен синдром следствие на първично (идиопатично) бъбречно заболяване или следствие на вторични причини. Първите трябва да назначат подходящите диагностични изследвания и пренасочване към специалист.
Най-честите причинители на нефрозен синдром при възрастни са фокално-сегментната гломерулосклероза и мембранозната нефропатия. Фокално-сегментната гломерулосклероза допринася за около 1/3 от случите на първичен нефрозен синдром и 3.3% от случаите на краен стадий бъбречно заболяване. ФСГС е водеща причина за идиопатичен нефрозен синдром при възрастни! Характеризира се със склероза и хиалиноза, засягащи под 50% от всички гломерули на електронна микроскопия. Клиничните характеристики могат да включват хипертония, бъбречна недостатъчност и хематурия.
При мембранозната нефропатия електронната микроскопия разкрива задебеляване на гломеруларната базална мембрана, а имунофлуоресцентните изследвания - отлагане на IgG и C3. Тази форма съставлява също 1/3 от случаите на първичен нефрозен синдром и обикновено се диагностицира между 30- и 50- годишна възраст. Пациентите могат да имат микроскопска хематурия; 1/4 страдат от системен лупус еритематодес, хепатит В, малигненоза заболяване, медикаментозно индуциран нефрозен синдром или друго подлежащо системно заболяване.
Друга форма на първичния нефрозен синдром е нефропатията на минималните промени, която наред с IgA нефропатията допринася за около 1/4 от случаите на идиопатичен нефрозен синдром. При minimal-change нефропатията гломерулите изглеждат нормални на светлинна микроскопия, но електронната микроскопия показва заглаждане на подоцитите. Относително леки и доброкачествени случаи на minimal change гломерулонефрит се наблюдават след респираторно заболяване или имунизация.
Вторичните причинители на нефрозен синдром включват: захарен диабет, който е и най-честа вторична причина, системен лупус еритематодес, хепатити В и С, употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, болест на минималните промени, амилоидоза, мултиплен миелом, прееклампсия.
Типичните симптоми на нефрозния синдром са силният оток, протеинурията, хипоалбуминемията и често - хиперлипидемията.
Нефрозният синдром може да се усложни с венозен тромбемболизъм; макар и рядко, могат да се наблюдават остра бъбречна недостатъчност и сериозна бактериална инфекция.
Към настоящия момент няма установени препръки относно диагностационните изследвания при пациенти с нефрозен синдром. За диагностициране на специфични заболявания се използват специфични тестове. Образни изследвания рядко се налагат. Бъбречната биопсия спомага за потвърждаване на заболяване и идентифициране на точната форма на гломерулонфрита.
Повечето пациенти трябва да бъдат лекувани с диета, включваща солни и флуидни ограничения, орални или интравенозни диуретици и ACE-инхибитори. Диуретиците са един от най-важния елемент на медикаментозната терапия. Целта на диуретичната терапия е загуба на 0.5 до 1 кг течности на ден, като най-често се използват бримкови диуретици.
При лица с нефрозен синдром АСЕ инхибиторите намаляват протеинурията и намаляват риска от прогресия.
Няма достатъчно сведения, подкрепящи ефективността на кортикостероидите при лечението на нефрозен синдром. Тяхното прилагане е индикирано при пациенти, рефрактерни на консервативното лечение.
