Улцерозният колит е хронично заболяване, свързано с дифузно мукозно възпаление на дебелото черво, което е води до значителна морбидност и рекурентни симптоми на интермитентна кървава диария, позиви за дефекация и тенезми. Началото на симптомите обикновено е между 15 и 40-годишна възраст с втори пик между 50- и 80-годишна възраст. Половото разпределение на заболяването е еднакво - мъжете и жените са засегнати в сходна степен.Честотата на заболяването е различна, средно 10-12 случая на 100 000 човека от населението.

Въпреки че точната причина за улцерозния колит е все още неизяснена, смята се че нарушения в мукозната имунна система допринасят за свръхсилен имунен отговор към нормалната микрофлора. Улцерозният колит винаги засяга ректума (проктит). Когато се засегне и сигмоидалния колон, вече се касае за проктосигмоидит. Процесът може да се разпространи до колон десценденс (левостранен колит) или по цялата дължина на колона (панколит). Екстраинтестинални манифестации се наблюдават при до около 25% от пациентите с улцерозен колит. Някои от тях са: остеопороза (15%), орални язви (10%), артрит (5% до 10%), първичен склерозиращ холангит (3%), увеит (0.5%-3%), pyoderma gangrenosum (0.5% до 2%), дълбока венозна тромбоза (0.3%) и белодробен емболизъм (0.2%).

Съществуват тестове, които биха могли да допринесат за диагнозата на заболяването (ANCA, антитела срещу Saccharomyces cerevisiae), но тяхната рутинна употреба не се препоръчва. Понастоящем диагнозата улцерозен колит се поставя въз основа на ендоскопските изследвания.

Диференциалната диагноза на УК включва всички състояния, свързани с хронична интермитентна диария: болест на Крон, исхемичен колит, инфекциозен колит, IBD и псевдомембранозен колит.

Засегният участък от червото и тежестта на улцерозния колит определат и лечението. При изолиран проктит се препоръчва ректална терапия с деривати на 5-аминосалицилова кисилина (5-ASA). При по-тежки случаи се препоръчват орална 5-АSA и кортикостероиди. Нежеланите реакции на кортикостерооидите обаче правят хроничната терапия проблематична.

При пациенти с рефрактерен на орална кортикостероидна терапия улцерозен колит се пристъпва към хоспитализация и терапия с интравенозни кортикостероиди или azathioprine, или infliximab при някои случаи. Пациентите, неповлияващи се от фармакологичната терапия, тези с новопоявил се кръвоизлив, перфорация или рак, се подлагат на хирургично лечение.

Тъй като улцерозният колит с дългосрочна продължителност е свързан с повишен риск от рак на колона, пациентите трябва да бъдат подложени на скринингова колоноскопия 8 години след началото на панколита и 12-15 години след началото на левостранния колит. На всеки 2-3 години трябва да се правят проследяващи колоноскопии, които трябва да включват случайни биопсии на всеки 10 см от лигавицата на колона.

Специфични препоръки

- при пациенти с умерено активен улцерозен колит по-високите дози (4.8 g/ден) 5-ASA имат по-голям шанс да доведат до общо подобрение
- пациентите с УК и засягане само на ректума трябва да бъдат третирани с 5-ASA супозитории, като не се препоръчва орална 5-ASA
- пациентите, приемащи продължителна кортикостероидна терапия трябва да бъдат скринирани за остеопороза. Препоръчва се профилактика с калций, витамин Д и бифосфонати.
- за превенция на релапси, се препоръчва прилагането на непатогенна Escherichia coli вместо 5-ASA
- пациентите трябва да бъдат подложени на скринингова колоноскопия 8 години след началото на панколита и 12-15 години след началото на левостранния колит. На всеки 2-3 години трябва да се правят проследяващи колонископии

www.doctorbg.com