В Lancet Infectious Diseases са публикувани настоящите стратегии за контрол и лечение на инфекциите с Acinetobacter baumannii - резистентен на антимикробни средства патоген, срещащ се при много критично болни хоспитализирани пациенти.

Честотата на инфекциите с A baumannii се увеличава през последните десетилетия. Това покачване може да се дължи на нарастването на броя на уязвимите индивиди следствие на напредъка в медицинските грижи на критично болните и слаби пациенти. Успоредно с нарастващата честота на тези инфекции се докладва и покачване на степента на антимикробна резистентност от страна на A baumannii.

Източниците на A baumannii включват почва и храни като зеленчуци, месо и риба. При здрави индивиди за кратко време може да се наблюдава кожна колонизация с ниска плътност. Колонизацията на гърлото, ноздрите и интестиналния тракт е рядка.

Инфекцията с A baumannii се среща най-често при критично болни хоспитализирани пациенти, особено при тези в напреднала възраст, със сериозно подлежащо заболяване, имуносупресия, тежка травма и изгаряния. Другите рискови фактори представляват инвазивни процедури като поставяне на катетри, механична вентилация, както и продължителният болничен престой и предишно прилагане на антибиотици.

A baumannii може да причини пневмония, бактериемия, инфекция на оперативното място, инфекции на кожата и меките тъкани, инфекции на пикочния тракт, вторичен менингит, особено при пациенти с вентрикуларни дрениращи тръби, и перитонит при пациенти, подложени на перитонеална диализа.

Придобитите в обществото инфекции с A baumannii, които обикновено протичат тежко, се наблюдават в Югоизточна Азия и Австралия при пациенти, страдащи от ХОББ, бъбречна недостатъчност или захарен диабет, както и при индивиди, злоупотребяващи с алкохол и цигари. Инфекция с A baumannii може да настъпи и при пациенти, жертви на природно бедствие или война.

Взривовете на инфекции, причинени от резистентни щамове на A baumannii, подлагат на сериозна опасност общественото здраве, тъй като епидемиологията е комплексна, а адекватният контрол - труден.

Потенциални източници на епидемиологични взривове са: контаминирани медицински инструменти и предмети, колонизация на кожата на медицинския персонал. Имплементирането на специфични мерки за контрол би било улеснено от идентифицирането на тези източници чрез културелни изследвания.

За контрол на инфекциите с A baumannii трябва да се спазват стриктно някои правила: почистване на болничния терен, адекватно стерилизиране на медицинското оборудване, поддържане на висока хигиена от страна на персонала.

Вентлаторната пневмония, кръвните инфекции и другите инфекции, причинени от A baumannii, изискват ефективно антимикробно лечение. Ефективни срещу A baumannii са: сулбактам, антипсевдомонални пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми, монобактами, аминогликозиди, флуорохинолони, тетрациклини, глицилциклини и полимиксини.

Високата и нарастваща резистентност на A baumannii към тези препарати ограничава избора на подходяща антибактериална терапия. Микробиологични изследвания сочат, че около 30% от щамовете в световен мащаб са мултилекарствено резистентни. Въпреки това, между различните географски области се наблюдават различия.

Въпреки че карбапенемите отдавна се смятат за средство на пръв избор при A baumannii инфекциите, в някои области се наблюдава застрашително растяща резистентност на патогена към този клас антибиотици. Карбапенем-резистентните изолати се повлияват по-слабо от сулбактам. Клинични проучвания сочат, че щамовете с мултилекарствена резистентност се повлияват много добре от полимиксини. Преклинични изследвания сочат, че minocycline, особено неговият дериват - tigecycline, са високоефективни срещу A baumannii.

www.doctorbg.com