Начало
НачалоЗдравни новиниНа фокусПрепоръки за лечение на гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ)
Препоръки за лечение на гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) 28 October 2008

Американската гастроентерологична асоциация издаде консенсус за третирането на гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ), публикуван в октомврийския брой на Gastroenterology.

Според дефиницията от Монреал, ГЕРБ се дефинира като състояние, развиващо се следствие на рефлукс от стомаха, който предизвиква различни симптоми и усложнения.

Специфични клас А препоръки (препоръки с доказан от клинични проучвания и опит позитивен клиничен ефект)


- при пациентите с езофагеални ГЕРБ симптоми се препоръчва лечение с антисекреторни медикаменти, които водят до подобряване и излекуване на езофагита и симптоматично облекчение. В този контекст инхибиторите на протонната помпа (ИПП) са по-ефективни от антагонистите на хистамин 2 рецепторите (H2-блокери), които от своя страна са по-ефективни от плацебо.

- терапията на езофагита с ИПП трябва да бъде в дългосрочен план, като дозата трябва да бъде третирана до най-ниската ефективна стойност на базата на симптоматичния контрол.

- ако се прецени, че хирургичната намеса и терапията с ИПП биха били еднакво ефективни при езофагеален ГЕРБ синдром, за по-безопасна се счита терапията с ИПП и затова тя трябва да бъде предпочетена като първоначално лечение.

- антирефлуксната хирургична намеса се препоръчва при пациенти с езофагеален ГЕРБ синдром, непонасящи антиацидната терапия, дори и ако фармакотерапията е ефективна.

- при пациенти със заподозрян рефлуксен гръден болков синдром се препоръчва емпиричен курс с ИПП два пъти дневно (след изключване на сърдечна причина)

Специфични клас В препоръки (на базата на клиничен опит, водещи до подобряване на клиничното състояние на пациента)


- пациентите с наднормено тегло и затлъстяване с езофагеален ГЕРБ синдром трябва да отслабнат

- при избрани пациенти с heartburn или регургитация в лежащо положение е ефективно повдигането на главата в леглото. Други ефективни промени в начина на живот включват: избягване на нощното хранене, избягване на определени храни и дейности.

- пациентите с езофагеален синдром и неадекватен отговор от ИПП терапията веднъж дневно, последната може да се модифицира до ИПП 2 пъти дневно.

- когато симптоматичният контрол е главната цел при пациенти със симптоматичен езофагеален синдром без езофагит, се препоръчва кратък или "при необходимост" курс антисекреторна терапия. ИПП са по-ефективни от H2-блокерите при терапия в краткосрочен план, а Н2-блокерите са по-ефективни от плацебо.

- при пациентите с езофагеален ГЕРБ синдром и дисфагия трябва да се извърши ендоскопия с последваща биопсия. Необходими са поне 5 проби с цел отхвърляне или потвърждаване на еозинофилен езофагит. Биопсии трябва да се вземат и от области със суспектна метаплазия или дисплазия. При отсъствието на абнормалности се препоръчва биопсия на мукозата.

- ендоскопия и биопсия на места със заподозряна метаплазия, дисплазия или малигнен процес се препоръчват и при пациенти с предполагаем езофагеален ГЕРБ синдром, неповлиял се от емпиричната терапия с ИПП два пъти дневно.

- антирефлуксната хирургия се препоръчва при пациенти с езофагеален ГЕРБ синдром и персистиращи симптоми, особено регургитация, въпреки приложената терапия с ИПП. Трябва да бъдат отчетени ползите и рисковете от евентуалната оперативна намеса, която може да доведе до появата на дисфагия, флатуленции, невъзможност за оригване и постоперативни чревни симптоми.

- при пациенти с езофагеален ГЕРБ синдром и суспектен екстраезофагеален ГЕРБ синдром (ларингит, астма) се препоръчва интензивна или поддържаща терапия с ИПП или H2-блокери

Специфични препоръки клас D (клиничните данни и проучвания не подкрепят тези процедури).


- метоклопрамид не трябва да се прилага като монотерапия или като част от комбинираната терапия при пациенти с езофагеален ГЕРБ или заподозрян екстраезофагеален ГЕРБ синдром.

- при липсата на съпътстващ езофагеален ГЕРБ синдром, пациентите с потенциални екстраезофагеални ГЕРБ синдроми (ларингит, астма) не трябва да бъдат третирани интензивно с ИПП или Н2-блокери

- при пациентите с ерозивна или неерозивна рефлуксна болест не се препоръчва проследяването на прогресията с рутинна ендоскопия.

- при пациенти с езофагеален синдром и предишен ерозивен езофагит поддържащата терапия с ИПП не трябва да е по-рядка от 1 път дневно.

- пациентите с езофагеален синдром с или без тъканно увреждане, чиито симптоми са добре контролирани с медикаментозна терапия, не трябва да бъдат подлагани на антирефлуксна хирургична интервенция

- при пациентите с метаплазия на Барет, антирефлуксната хирургична интервенция като антинеопластична мярка, не се препоръчва.

www.doctorbg.com

 

Бюлетин
   
   
Начало |  За нас |  Условия за ползване |  Реклама при нас |  Контакти  
© 2007 ДокБГ ООД Всички права запазени. Съдържанието публикувано в doctorbg.com е изцяло за Ваша информация и не трябва да се приема като заместител на медицинска консултация при Вашия личен лекар или друг специалист. Винаги трябва да търсите съвет от Вашия личен лекар преди да предприемете нов фитнес режим или да започнете да спазвате диета. С използването на doctorbg.com Вие декларирате че сте запознати с условията за ползване, правата и отговорностите. ДокБГ ООД не носи отговорност за съдържанието на който и да е сайт достигнат чрез външни препратки от doctorbg.com
 
Free Sitemap Generator