Тестването за алергия към дадена ваксина включва използването на интактната ваксина, въпреки че на пазара има специфични компонентни на някои ваксини. За предпочитане е кожният тест да се извърши от алерголог, като се използва специфичната ваксина, за която се подозира, че може да причини реакции. Ваксината трябва да бъде от същият производител.

Стъпка 1. Когато анамнезата почти сигурно сочи анафилаксия, кожният скарификационен тест трябва да се извърши с 1:10 разреждане на ваксината или нейните компоненти, позитивен (хистамин) и негативен контрол контрол. Отчитането става след 15 минути. При позитивна реакция, дефинирана като пустула или плака поне 3 мм по-голяма от негативния контрол, заобиколена от зачервяване алергенът-причинител не трябва да се тества отново. Подуване или плака без зачервяване наоколо се счита за негативна реакция и тогава се пристъпва към тестването на следващата доза.

Стъпка 2. Когато анамнезата не е убедителна за анафилаксия или при негативен отговор при 1:10 разреждане на ваксината, се провежда тест с неразредена ваксина или нейни компоненти. Отчитането става като при стъпка 1.

Стъпка 3: При негативен резултат на скарификационния тест се пристъпва към интрадермално кожно тестване с 1:100 разреждане на ваксината.

Стъпка 4. При негативни резултати на предишните 3 стъпки интрадермално се прилага ваксината в разреждане 1:10, освен ако не се определи, че 1:10 концентрация е твърде дразнеща (напр. противогрипна ваксина), за да се отчетат надеждни резултати. Тъй като реакциите на дразнене са твърде чести, интрадермалният кожен тест не трябва да се прилага с неразредени ваксини.

Специфични препоръки за реваксинация на пациенти с реакции от незабавен тип:

⇒ ако кожните тестове са негативни и няма анамнеза за анафилаксия, пациентът може да бъде ваксиниран с еднократна доза, след което трябва да бъде наблюдаван в продължение на 1 час.

⇒ при възможност, да се използват алтернативни варианти на ваксината, които не съдържат заподозряния алерген

⇒ когато тестовете са недефинитивни и става въпрос за повече от 1 ваксина, следващата серия от ваксини трябва да бъде направена самостоятелно, в различни дни, за да се намали рискът и да се определи коя ваксина предизвиква реакция.

⇒ когато кожните тестове са негативни, но има анамнеза за анафилаксия или други сериозни реакции, пациентът трябва да бъде ваксиниран с 10% от необходимата доза и да бъде наблюдаван в продължение на 30-60 минути. Ако всичко е нормално, може да се пристъпи към прилагането на останалата част от ваксината. След това пациентът се мониторира в продължение на 1 час.

- ако кожните тестове за ваксината/нейните компоненти са позитивни и има абсолютна необходимост от ваксинация, пациентът трябва да бъде третиран с покачващи се дози от ваксината. За предпочитане е това да се извърши в добре оборудвана клиника и трениран персонал. Всяка следваща доза (започваща от 0.05 мл 1:10 ваксина и достигаща до 0.20 мл неразредена ваксина) трябва да се прилага през интервали от 15-30 минути.

- интервалът между дозите се базира на клиничната преценка и варира от 15 минути до 1 час в случаите, при които интервалът за появата на реакция е по-дълъг. При появата на признаци на нежелана реакция, протоколът трябва да бъде прекратен, като се назначава лечение. Някои алерголози премедикират пациентите с антихистамини и орални кортикостероиди, но този подход никога не е бил изследван от клинични проучвания.

- след едночасовия наблюдателен период, пациентите, които нямат реакция, могат да бъдат изписани. Всеки пациент с положителен кожен резултат и успешно завършен протокол се счита като алергичен към ваксината.

www.doctorbg.com