От Американската асоциация по гастроентерология издадоха препоръки за лечението на инфекцията с
Helicobacter pylori. Последните са публикувани в
American Journal of Gastroenterology.
H. pylori e един от най-честите причинители на инфекции у човек. Бактерият е свързан с редица социалнозначими заболявания на горния храносмилателен тракт - хроничен гастрит, пептична язва, злокачествени ракови заболявания. Честотата на
H. pylori инфекцията е тясно свързана със социоикономическото състояние на населението; тя е най-голяма в развиващите се страни. Дори и в развитите страни процентът на инфектираното население е тревожно висок - 30 - 40%.
От издаването на предишното ръководство през 1998 г. диагнозата и лечението на инфекцията с
H. pylori се промениха драстично. Затова, обобщавайки най-новите открития и клиничен опит, от ACG издадоха обновление на старите препоръки.
За диагностицирането на инфекциите с
H. pylori могат да се използват ендоскопски и неендоскопски методи. При нискорискови популации неендоскопският уреен тест на дъха и фекалният антигенен тест имат по-добра позитивна прогностична стойност, отколкото антителните тестове. Последните идентифицират имунната реакция към инфекцията, докато уреазният и фекалният тест идентифицират присъствието на активна хеликобактерна инфекция.
Индикации за ерадикация на
H. pylori са: пептична язва, лимфом на мукозо-свързана лимфоидна тъкан (MALT) и диспепсията.
Все още съществуват противоречия относно тестването за
H. pylori при наличието на функционална диспепсия, гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, желязнодефицитна анемия и рискови фактори за развитието на стомашен рак. Въпреки това елиминирането на H.
pylori инфекцията има полза при някои пациенти с функционална диспепсия. Според последни проучвания, съществува връзка между инфекцията с
H. pylori и наличието на желязодефицитна анемия с неизяснен произход.
За потвърждаване на успешната ерадикация на хеликобакер е необходимо провеждането на тестове при пациенти с пептична язва, провеждали терапия, пациентите с персистиращи диспептични симптоми и
H. pylori - свързан MALT лимфом. Тестуване е индикирано и при пациентите след резекция на ранен рак на стомаха.
Лечение на инфекциите с хеликобакер пилори (H. pylori)Лечението на инфекцията с
H. pylori се провежда с 10 - 14-дневен курс с инхибитор на протонната помпа, clarithromycin и amoxicillin или metronidazole. Друга терапевтична схема включва: инхибитор на протонната помпа, бисмут, тетрациклин (tetracycline) и metronidazole.
Частично поради повишаващата се резистентност на
H. pylori към кларитромицин, честотата на успеваемост на първия режим е намаляла през последните години - до 70 - 85% в световен мащаб. 7-дневните режими имат по-ниска честота на успеваемост от 14-дневните.
Основните предиктори за терапевтичен неуспех на антихеликобактерната терапия са: непридържане към терапията и антибиотична резистентност. Огромна роля имат самите лекари, които трябва да обяснят колко важно е да се приема терапията, както е предписана. Съществуват оскъдни данни, че тютюнопушенето, алкохолната консумация и тежките диети имат негативен ефект върху терапията и намаляват вероятността за нейния успех.
Друга терапевтична опция от първа линия е 7-14-дневен курс с бисмут-съдържаща четворна комбинация.
Въпреки че редица европейски проучвания сочат последователната терапия като ефективна, то това не важи за Северна Америка. Затова и режимът не може все още да бъде препоръчван като стандартна опция от първа линия. Последователното лечение се състои от 5-дневен курс с инхибитор на протонната помпа и амоксицилин; следват допълнителни 5 дни с инхибитор на протонната помпа, кларитромицин и tinidazole.
Бисмутовата четворна терапия е най-често използваната спасителна терапия за персистираща инфекция с
H. pylori. Данни от скорошни проучвания сочат, комбинацията, включваща и инхибитор на протонната помпа, levofloxacin и amoxicillin в продължение на 10 дни е по-ефективна и по-толерирана от бисмутовата четворна терапия при пациенти с персистираща инфекция, но все още не е призната в САЩ.
Няколко проучвания са сравнили алтернативите с бисмут-базираната четворна спасителна терапия, като: rifabutin - честота на ерадикация от 38% до 91%; furazolidone - честота на ерадикация от 52% до 90%; levofloxacin-базирана терапия.
Имайки предвид липсата на ефективни и утвърдени спасителни режими, най-разумният подход е прилагането на levofloxacin-базирана тройна терапия, при условие че бисмут- и кларитромицин-базираните режими са неефективни.
www.doctorbg.com
