В American Family Physician бяха публикувани препоръки за употребата на мускулни релаксанти при мускулносклетни състояния като ниска гръбна болка, фибромиалгия, тензионно главоболие и миофасциален болков синдром.

Въпреки широката употреба на мускулни релаксанти за лечението на мускулоскелетни състояния, данните подкрепящи тази употреба идват предимно от проучвания с методологични ограничения. Не е доказано, че мускулните релаксанти са по-добри от ацетаминофен и нестероидните противовъзпалителни средства при лечението на ниска гръбна болка и тензионно главоболие.

Съществуват 2 типа скелетномускулни релаксанти: антиспастични (като baclofen и dantrolene), които се използват при церебрална парализа и мултиплена склероза, и антиспазматични - при мускулоскелетни състояния. Най-често предписваните антиспазматични медикаменти са carisoprodol, cyclobenzaprine, metaxalone и methocarbamol.

Мета-анализ на cyclobenzaprine сочи, че последният е по-ефективен от плацебо при лечението на фибромиалгия, но по-малко ефективен от антидепресантите. Последните препоръки относно лечението на фибромиалгия указват употребата комбиниран подход - tramadol, антидепресанти, и/или топли басейни, с или без физически упражнения.

В сравнителни проучвания не е открито превъзходство на даден мускулен релаксант. Най-проучваният агент е cyclobenzaprine, който показва ефективност при различни мускулоскелетни състояния, но предизвиква значителна седация. Tizanidine, който също предизивка седация, или cyclobenzaprine биха боли ефективно при пациенти с безсъние поради тежки мускулни спазми.

Всички релаксанти на скелетните мускули са свързани със нежелани ефекти, включително замаяност и сънливост, затова възможността за тези странични реакции трябва да бъде обяснявана на пациентите. Въпреки че methocarbamol и metaxalone имат по-слаб седиращ ефект от tizanidine и cyclobenzaprine, сведенията за тяхната ефикасност са оскъдни. Изписването на специфичен мускулен релаксант трябва да се базира на профила на страничните ефекти, избора на пациента, потенциала за евентуална злоупотреба и възможните лекарствени взаимодействия с други агенти, които пациентът приема.

Carisoprodol обикновено се предписва в доза от 350 mg, 4 пъти дневно, но не се препоръчва при деца под 12 години. Страничните ефекти включват замаяност, сънливост, главоболия и рядко идиосинкратични реакции (промени в менталния статус, преходна квадриплегия, временна загуба на зрение) след първата доза, изискващи хоспитализация. Може да се развие психологична и физиологична зависимост и абстинентен синдром след спиране на терапията с carisoprodol. При комбинация с бензодиазепини, барбитурати, кодеин и неговите деривати или други мускулни релаксанти, carisoprodol може да допринесе за депресия на дишането.

Стартовата доза на cyclobenzaprine е 5 mg 3 пъти дневно, като може да бъде увеличена до 10 mg 3 пъти дневно. Страничните ефекти включват антихолинергични ефекти - сънливост, сухота в устата, задръжка на урината и повишено вътреочно налягане. Редки, но сериозни странични ефекти са: аритмии, припадъци, инфаркт на миокарда. Да не се прилага при пациенти с глаукома. Наблюдавани са взаимодействия с инхибиторите на цитохром Р450.

Metaxalone се предписва в доза 800 mg 3-4 пъти дневно и не се препоръчва при деца под 12 години. Най-честите странични ефекти са сънливост, замаяност, главоболие, нервозност. По-редки нежелани реакции са левкопения или хемолитична анемия, повишени чернодробни тестове, гадене, повръщане и диария. Могат да се наблюдават и парадоксални мускулни крампи.

Methocarbamol се прилага в доза 1500 mg 4 пъти дневно в първите 2-3 дни и след това обикновено се намалява до 750 мг 4 пъти дневно. Употребата на този медикамент е свързана с появата на черна, кафява или зелена урина, ментални увреждания и изостряне на симптомите на myasthenia gravis.

Специфични клинични препоръки за практиката:

⇒ скелетномускулните релаксанти не се препоръчват за терапия първа линия при мускулоскелетни състояния

⇒ при остра ниска гръбна болка мускулните релаксанти могат да се използват като съпътстваща терапия

⇒ при остра ниска гръбна болка антиспазматичните средства трябва да се използват в краткосрочен план (2 седмици)

⇒ събраните данни не сочат превъзходство на даден мускулен релаксант спрямо друг при терапията на мускулоскелетни спазми

⇒ изборът на мускулен релаксант трябва да се води от индивидуалния профил и избор на пациента, както и от спецификата на агента.

Въпреки голямата си популярност, скелетномускулните релаксанти не трябва да са първо средство на избор при мускулоскелетни състояния, обобщават авторите на препоръките. Ацетаминофенът и НСПВС трябва да са първо средство на избор, а мускулните релаксанти - резервен.

www.doctorbg.com