Начало
НачалоЗдравни новиниНа фокусПрепоръки за употреба на мускулни релаксанти за мускулоскелетни заболявания
Препоръки за употреба на мускулни релаксанти за мускулоскелетни заболявания 06 August 2008

В American Family Physician бяха публикувани препоръки за употребата на мускулни релаксанти при мускулносклетни състояния като ниска гръбна болка, фибромиалгия, тензионно главоболие и миофасциален болков синдром.

Въпреки широката употреба на мускулни релаксанти за лечението на мускулоскелетни състояния, данните подкрепящи тази употреба идват предимно от проучвания с методологични ограничения. Не е доказано, че мускулните релаксанти са по-добри от ацетаминофен и нестероидните противовъзпалителни средства при лечението на ниска гръбна болка и тензионно главоболие.

Съществуват 2 типа скелетномускулни релаксанти: антиспастични (като baclofen и dantrolene), които се използват при церебрална парализа и мултиплена склероза, и антиспазматични - при мускулоскелетни състояния. Най-често предписваните антиспазматични медикаменти са carisoprodol, cyclobenzaprine, metaxalone и methocarbamol.

Мета-анализ на cyclobenzaprine сочи, че последният е по-ефективен от плацебо при лечението на фибромиалгия, но по-малко ефективен от антидепресантите. Последните препоръки относно лечението на фибромиалгия указват употребата комбиниран подход - tramadol, антидепресанти, и/или топли басейни, с или без физически упражнения.

В сравнителни проучвания не е открито превъзходство на даден мускулен релаксант. Най-проучваният агент е cyclobenzaprine, който показва ефективност при различни мускулоскелетни състояния, но предизвиква значителна седация. Tizanidine, който също предизивка седация, или cyclobenzaprine биха боли ефективно при пациенти с безсъние поради тежки мускулни спазми.

Всички релаксанти на скелетните мускули са свързани със нежелани ефекти, включително замаяност и сънливост, затова възможността за тези странични реакции трябва да бъде обяснявана на пациентите. Въпреки че methocarbamol и metaxalone имат по-слаб седиращ ефект от tizanidine и cyclobenzaprine, сведенията за тяхната ефикасност са оскъдни. Изписването на специфичен мускулен релаксант трябва да се базира на профила на страничните ефекти, избора на пациента, потенциала за евентуална злоупотреба и възможните лекарствени взаимодействия с други агенти, които пациентът приема.

Carisoprodol обикновено се предписва в доза от 350 mg, 4 пъти дневно, но не се препоръчва при деца под 12 години. Страничните ефекти включват замаяност, сънливост, главоболия и рядко идиосинкратични реакции (промени в менталния статус, преходна квадриплегия, временна загуба на зрение) след първата доза, изискващи хоспитализация. Може да се развие психологична и физиологична зависимост и абстинентен синдром след спиране на терапията с carisoprodol. При комбинация с бензодиазепини, барбитурати, кодеин и неговите деривати или други мускулни релаксанти, carisoprodol може да допринесе за депресия на дишането.

Стартовата доза на cyclobenzaprine е 5 mg 3 пъти дневно, като може да бъде увеличена до 10 mg 3 пъти дневно. Страничните ефекти включват антихолинергични ефекти - сънливост, сухота в устата, задръжка на урината и повишено вътреочно налягане. Редки, но сериозни странични ефекти са: аритмии, припадъци, инфаркт на миокарда. Да не се прилага при пациенти с глаукома. Наблюдавани са взаимодействия с инхибиторите на цитохром Р450.

Metaxalone се предписва в доза 800 mg 3-4 пъти дневно и не се препоръчва при деца под 12 години. Най-честите странични ефекти са сънливост, замаяност, главоболие, нервозност. По-редки нежелани реакции са левкопения или хемолитична анемия, повишени чернодробни тестове, гадене, повръщане и диария. Могат да се наблюдават и парадоксални мускулни крампи.

Methocarbamol
се прилага в доза 1500 mg 4 пъти дневно в първите 2-3 дни и след това обикновено се намалява до 750 мг 4 пъти дневно. Употребата на този медикамент е свързана с появата на черна, кафява или зелена урина, ментални увреждания и изостряне на симптомите на myasthenia gravis.

Специфични клинични препоръки за практиката:

⇒ скелетномускулните релаксанти не се препоръчват за терапия първа линия при мускулоскелетни състояния

⇒ при остра ниска гръбна болка мускулните релаксанти могат да се използват като съпътстваща терапия

⇒ при остра ниска гръбна болка антиспазматичните средства трябва да се използват в краткосрочен план (2 седмици)

⇒ събраните данни не сочат превъзходство на даден мускулен релаксант спрямо друг при терапията на мускулоскелетни спазми

⇒ изборът на мускулен релаксант трябва да се води от индивидуалния профил и избор на пациента, както и от спецификата на агента.

Въпреки голямата си популярност, скелетномускулните релаксанти не трябва да са първо средство на избор при мускулоскелетни състояния, обобщават авторите на препоръките. Ацетаминофенът и НСПВС трябва да са първо средство на избор, а мускулните релаксанти - резервен.

www.doctorbg.com

 

Бюлетин
   
   
Начало |  За нас |  Условия за ползване |  Реклама при нас |  Контакти  
© 2007 ДокБГ ООД Всички права запазени. Съдържанието публикувано в doctorbg.com е изцяло за Ваша информация и не трябва да се приема като заместител на медицинска консултация при Вашия личен лекар или друг специалист. Винаги трябва да търсите съвет от Вашия личен лекар преди да предприемете нов фитнес режим или да започнете да спазвате диета. С използването на doctorbg.com Вие декларирате че сте запознати с условията за ползване, правата и отговорностите. ДокБГ ООД не носи отговорност за съдържанието на който и да е сайт достигнат чрез външни препратки от doctorbg.com
 
Free Sitemap Generator