Лечението на предиабета включва интензивни промени в начина на живот и поставянето на целеви кръвно налягане и липидни нива като при диабетиците. Това е част от консенсусното становище на Американската асоциация на клиничните ендокринолози (AACE), публикувано в Endocrine Practice.

Страдащите от предиабет, дефиниран като понижени глюкозни нива на гладно или нарушен глюкозен толеранс, само в САЩ са над 56 милиона души. Въпреки това от AACE смятат, че още милиони не са диагностицирани. Имайки предвид на голямата честота на диабет тип 2 и у нас, тенденциите са може би същите.

Тъй като предиабетът повишава риска от сърдечносъдови заболявания, както и от диабет тип 2, тези препоръки разширяват общите усилия за осъзнаването и ранната превенция и лечение на този тип диабет.

Тъй като няма официално одобрени фармакологични агенти за предотвратяване на прогресията на предиабета в диабет тип 2, новото ръководство предлага двустъпален подход за лечението на предиабета.

Първата цел е агресивната промяна в начина на живот. Въпреки че сама по себе си може да забави и дори предотврати прогресията предиабет -> диабет, доста често тази интервенция не е достатъчна, отбелязват от ААСЕ. При някои високорискови пациенти понякога се налага и медикаментозна терапия.

Втората цел е предотвратяване на сърдечносъдовите усложнения - най-вече чрез фармакотерапия при пациенти, чийто предиабет не се поддава само на лайфстайл промени. Освен медикаменти за гликемичен контрол, тази стъпка включва и прилагането на антихипертензивни и антидислипидемични агенти.

Ето и няколко важни въпроси, засегнати в консенсусните препоръки на ААСЕ:

1. Как се дефинират нормален глюкозен толеранс, предиабет и диабет и какви са критериите за диагностициране на всяко от тези три състояния?

Нормалните глюкозни нива се дефинират като глюкоза на гладно под 100 мг/дл, нива след глюкозно натоварване под 140 мг/дл. Диабетът се дефинира при нива на гладно над 126 мг/дл и постнатоварващи нива над 200 мг/дл. Интервалът между двете състояния се дефинира като предиабет. Предиабетът може да доведе до диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и микросъдови усложнения.

2. Какви са клиничните рискове при нелекуван предиабет.

Голямо проучване сочи, че рискът от смърт се покачва линейно с покачването на глюкозните нива на гладно от 95 до 200 мг/дл. При 8% от пациентите с нарушен глюкозен толеранс се наблюдава ретинопатия. При тези пациенти има повишение на честотата на хипертония (>140/90 mm Hg), клинично изявените сърдечносъдови заболявания и внезапна смърт.

3. Какви са главните цели и лечебни модалности в третирането на предиабета?

Интензивната промяна в начина на живот е безопасна и ефективна в подобряването на гликемията и понижаването на сърдечносъдовия риск. Пациентите с предиабет трябва да се придържат към стойности на артериалното налягане и серумните липиди, препоръчителни и за диабетиците. Необходимо е намаляване на теглото с 5 - 10% и дългосрочното му поддържане.

Препоръчва се и умерено интензивна физическа активност с продължителност 30-60 минути дневно поне 5 дни седмично. Диетата трябва да бедна на мазнини, особено на наситени и трансмазнини, и богата на фибри. За поддържането на нормално артериално налягане трябва да се избягва прекомерната употреба на натрий и алкохол.

Въпреки че от FDA няма одобрени агенти за лечение на предиабет, след обстоен анализ на съотношението полза/риск може да се прибегне до фармакологична терапия. Metformin и acarbose са безопасни и имат доказан ефект в превенцията на прогресията предиабет -> диабет. Тиазолидиндионите също намаляват този риск, но при тях основен проблем са докладваните случаи на конгестивна сърдечна недостатъчност и фрактури.

Целевите липидни нива на предиабетиците трябва да бъдат същите като на диабетиците. Статините са опция на избор за постигане на целеви нива на LDL холестерола от 100 мг/дл; нива на не-HDL-холестерол от 130 мг/дл и нива на аполипопротеин В от 90 мг/дл. Фибратите, жлъчните киселини, ezetimibe и други агенти също са полезни като съпътстваща терапия при някои пациенти. Ниацин има потенциал в подобряването на липидния профил, но има сведения за нежелани гликемични ефекти.

Кръвното налягане при предиабетиците трябва да бъде под 130/80 mm Hg. Като медикаменти на пръв избор се препоръчват ACE-инхибиторите и АТ1-блокерите. Калциевите блокери са подходящи за пациенти с рефрактерна хипертония. Поради гликемичните странични ефекти, тиазидите и бета-блокерите трябва да се избягват.

Аспирин се препоръчва за всички пациенти с предиабет, които нямат противопоказания - повишен риск от гастроинтестинални, интрачерепни и други хеморагии.

4. Как трябва да бъдат проследявани пациентите с предиабет?

- ежегоден тест за глюкозен толеранс
- изследвания за микроалбуминурия, глюкозни нива на гладно, гликиран хемоглобин и липидни нива на всеки шест месеца.

www.doctorbg.com