Абдоминалната болка е често срещан симптом в доболничната обстановка и често поставянето на диагноза е затруднено. Честотата й е 1,5% при обикновените доболнични прегледи и около 5% при спешните случаи. Въпреки че най-често тази болка е с добра прогноза, при около 10% от пациентите, приети по спешност, и по-малък процент от пациентите в извънболнична обстановка причината е животозастрашаваща и/или налага спешна хирургична интервенция.

Острата абдоминална болка се среща при много състояния, вариращи от доброкачествени и леки самоограничаващи се заболявания до спешни състояния, налагащи хирургична интервенция. Оптималният подход за поставяне на диагноза въз основа на абдоминална болка лежи на вероятността за възникване на дадено заболяване, оплакванията и медицинската история на пациента, находките при физикалния преглед, лабораторни данни и образни изследвания.

Локализацията на абдоминалната болка е полезна стартова точка, която дава насоки при по-нататъшния преглед. Например, болката в долен десен квадрант е насочваща за апендицит. Въпреки че някои данни от историята на пациента и от физикалния преглед са полезни, някои имат ограничена стойност. Например, констипацията и абдоминалната дистензия (подуването на корема) са индикатори за чревна обструкция, докато анорексията има ниска диагностична стойност при апендицит.

При пациентите с абдоминална болка, симптомите, които предполагат хирургично или спешно състояние, включват: треска, продължително повръщане, синкоп или пресинкоп, както и данни за кръвозагуба от гастроинтестиналния тракт

Специфичните популации имат повишен риск при някои състояния, които водят до абдоминална болка. Жените имат по-голям риск от заболявания на генитоуринарния тракт, като по-възрастните от тях имат нетипични симптоми.

В зависимост от локализацията на болката, се препоръчва използването на различни образни техники, като част от поставянето на диагнозата. Ултрасонографията се препоръчва за изследване на болката в горен десен квадрант и в супрапубичната област, а компютърната томография - за долен десен и ляв квадрант. КТ с интравенозен контраст се препоръчва за долен десен квадрант, а КТ с орален и интравенозен контраст - за болка в ляв долен квадрант.

Освен отчитането на мястото на болката, категоризирането на причините за нея по органи и след това по специфични причини е изключително полезно при построяването на диференциалната диагноза.



Болка в горен десен квадрант
Жлъчните причини за болка включват: холецистит, холелитиаза и холангит; колоналните причини са колит или дивертикулит; чернодробните причини включват: абсцес, формация или хепатит; пулмоналните причини могат да са пневмония и емболия, а реналните - нефролитиаза или пиелонефрит.

Болка в епигастриума
Тук билиарните причини са: холецистит, холелитиаза и холангит; сърдечните причини са: миокарден инфаркт или перикардит; гастралните причини включват езофагит, гастрит или пептична язва, а острият апендицит може да колонална причина. От страна на панкреаса трябва да се има предвид формация или панкреатит. Васкуларни причини са аортна дисекация или мезентериална исхемия

Болка в горен ляв квадрант
Тук кардиачните, гастралните, панкреатичните, реналните и васкуларните причини са същите като тези, споменати в предишните два параграфа. Периумбиликалните източници на болка може да са знак на ранен апендицит, както и за аортна дисекация или мезентериална исхемия. Тук към гастралните причинители могат да се добавят тънкочревна формация или обструкция.

Болка в долен ляв и десен квадрант
При болка в десния и долния квадрант, както и в супрапубичната област, възможните ренални и колонални причини са изброени по-горе. Други колонални причини са възпалителна болест червото или синдром на раздразнителното черво, а гинекологични източници на болка са ектопичната бременност, фиброиди, формация на яйчника, усукване или пелвично възпалително заболяване.

При всяка локализация болката, произхождаща от коремната стена, може да е симптом на херпес зостер, мускулно разкъсване или херния. Дифузната и неспецифично локализарана абдоминална болка най-често се дължи на: чревна обструкция, мезентериална исхемия, перитонит, абстинентен синдром, криза при сърповидно-клетъчна анемия, порфирия, възпалителна чревна болест или тежко отравяне с тежки метали

По възможност анамнезата трябва да се снема от неседиран пациент. Първоначалната диференциална диагноза може да бъде определена чрез очертаване на болковата локализация, радиация и движение (напр. при апендицит болката се придвижва от периумбиликалната област към долния десен квадрант на корема) След като се отчете локализацията, трябва да се събере информация за началото и продължителността болката, както и да се установи дали тя е постоянна или има коликообразен характер.

Ето и някои препоръки:

• Апендицитът не може да се отхвърли при нормална WBC на кръвната картина
• При пациенти с епигастрална болка се препоръчва измерване на амилаза и липаза
• При изследване на пациенти с остра болка в горен десен квадрант се препоръчва използването на сонография като образна техника
• При пациенти с остра болка в долен ляв и десен квадрант се препоръчва компютърна томография.

Болковите симптоми могат да се различават при по-възрастните пациенти, а лошата памет и по-слабите симптоми могат да доведат до поставянето на грешна диагноза. Има няколко заболявания, които трябва да се имат предвид при всички по-възрастни пациенти с абдоминална болка поради по-голямата им честота, както и поради по-голяма смъртност при тези пациенти. Окултните инфекции на уринарния тракт, перфорацията на орган и мезентериалната исхемия са потенциално фатални състояния, които са често са грешно или късно диагностицирани при по-възрастните пациенти.

www.doctorbg.com