Американската акушеро-гинекологична асоциация издаде нови препоръки за диагнозата, лечението и превенцията на остър бактериален цистит и бактериален пиелонефрит при небременни жени. Новите препоръки са публикувани в Obstetrics and Gynecology.

Новият гайдлайн не се отнася усложнени инфекции на уринарния тракт - например при пациенти с diabetes mellitus, абнормална анатомия, претърпени урохирургични интервенции, нефролитиаза, имунококомпрометирани, брменни.

Симтомите на острия бактериален цистит най-често са дизурия, чести позиви за уриниране, болка или натиск в супрапубичната област, по-рядко хематурия и фебрилитет. Симптомите на острия утерит, причинен от Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trachomatis, генитален херпес симплекс (тип 1 и 2), са подобни и затова е наложително изключването на тези заболявания при изграждането на диференциална диагноза.

Горните инфекции на уринарния тракт (ИУТ) и острият пиелонефрит доста често са съпороводени с фибрилитет, треска, болест в хълбочната област и различна степен на дизурия и чувство за неотложно, спешно уриниране.

Специфичните препоръки за клиничната практика са:

• При небременни, пременопаузни жени не се препоръчва скрининг и лечение на асимптоматична бактериурия

• При резистентност над 15-20% трябва да се смени използваният клас антибиотици.

• Пациентите с остър пиелонефрит трябва да преминат през общо 14 дни антимикробна терапия, независимо дали лечението в болнична или извънболнична обстановка.

• При неусложнен остър бактериален цистит у жени, включително и над 65-годишна възраст, продължителността на антибиотичната терапия е 3 дни

• Не е необходима култура от урината при първоначалното лечение на симптоматична ИУТ с пиурия или бакериурия (или двете)

• При третирането на острия неусложнен цистит, бета-лактамите, вкл. цефалоспорините от 1 генерация и амоксицилин, са по-малко ефективни от предпочитаните антимикробни средства, изброени по-долу.

• за диагностицирането на бактериурия при симптоматични пациенти понижаването на колониите до 1000-10000 бактерия/мл подобрява чувствителността без да намалява специфичността.

Препоръчителни терапевтични схеми за лечение на неусложнен остър бактериален цистит са:

1.Trimethoprim–sulfamethoxazole: 1 табл (160 mg trimethoprim–800 mg sulfamethoxazole) два пъти дневно в продължение на 3 дни.

Възможни странични ефекти: треска, обрив, фоточувствителност, неутропения, тромбоцитопения, анорексия,гадене и повръщане, главоболия, уртикария, синдром на Стивън-Джонсън, токсична епидермална некроза.

2. Trimethoprim 100 mg - 2 пъти дневно в продължение на 3 дни

Възможни странични ефекти: обрив, фоточувствителност, ексфолиативен дерматит, синдром на Стивън-Джонсън, токсична епидермална некроза, асептичен менингит.

3. Ciprofloxacin 250 mg - 2 пъти дневно в продължение на 3 дни; levofloxacin 250 mg - един път дневно в продължение на 3 дни, norfloxacin 400 mg - 2 пъти дневно - 3 дни; gatifloxacin 200 mg, един път дневно - 3 дни.

Възможни странични реакции: обрив, объркване, припадъци, умора, болка, тежка хиперчувствителност, хипогликемия, хипергликемия, руптура на Ахилесовото сухожилие при пациенти над 60 год.

4. Nitrofurantoin монокристали - 50 до 100 мг, 4 пъти дневно в продължение на 7 дни; nitrofurantoin monohydrate 100 mg - два пъти дневно в продължение на 7 дни.

Възможни странични реакции: анорексия, нозеа, повръщане, свръхчувствителност, периферна невропатия, хепатит, хемолитична анемия и белодробни промени.

5. Fosfomycin tromethamine - 3 г. еднократно.

Странични реакции: диария, нозеа, повръщане, обрив и свръхчувствителност

Препоръчителното лечение на неусложнен остър бактериален цистит у жени, което дава нива на ерадикация над 90%, е 3-дневна антимикробна терапия с посочените по-горе медикаменти. От изброените препарати, употребата на trimethoprim–sulfamethoxazole е препоръчителна като първа опция. При резистентност, надвишаваща 15-20%, могат да се използват другите изброени препарати.

При жени с чести ИУТ, продължителната профилактика понижава риска от рецидиви с 95%. Подходящи профилактични режими са nitrofurantoin, norfloxacin, ciprofloxacin, trimethoprim, trimethoprim–sulfamethoxazole, като на всеки 6-12 месеца трябва да се прави оценка за необходимостта от продължаване на терапията.

www.doctorbg.com