Биологичните ритми се генерират от ендогенни източници („биологични часовници”), всеки от които притежава свои особености и присъща ритмика.

Циркадианните ритми са координирани със смяната на деня и нощта. Най-важната централнонервна структура обезпечаваща тази координация е супрахиазматичното ядро. То получава колатерална аференция от зрителния нерв.

При липса на координация с редуване на светлите и тъмните периоди в денонощието цикълът бодърстване-сън от 24-часов се трансформира в 33-часов. Други биологични ритми в такива условия показват други промени в периодиката си – например цикълът на телесната температура става 25-часов.

Състоянията на бодърстване и сън се характерезират с наличието на своя вътрешна ритмика, чиито цикли са с период приблизително 90-100 минути.

Бодърстването е състояние, в което организмът е способен за целенасочена взаимодействие с околната среда: сетивните прагове са ниски; външните сигнали се осъзнават; реакциите са бързи; могат да се извършват точни, волеви движения.
Поддържането на състоянието на бодрост се осъществява чрез възходящите активационни влияния на стволовата ретикуларна формация върху мозъчната кора.

Според някои схващения,бодростта е функция на два потока възходящи влияния върху кората, способстващи съответно за така наречената нормална бодрост и стимулирана будност. Нормалната бодрост е резултат от въздействията на хистаминергичните проекции от хипоталамуса и осигурява спокойно протичане на различни ментални процеси – способност за съсредоточаване върху когнитивни задачи, решаване на проблеми, научаване, генериране на нови идеи и др.

Стимулираната будност се обезпечава от стволовата ретикуларна формация. Тази “външно провокирана будност” информира кората за външните въздействия и допълнително я активира с цел да реагира на потенциални заплахи.

www.doctorbg.com