Среща се по-често при момчета, но в повечето случаи разпределението между двата пола е еднакво. Заболяването се наблюдава във всички възрастови групи, включително и кърмаческа възраст, но определено по-висока е честота между 4-6 години и 12-14 години.

Болните деца, образуващи камъни, имат повишено ниво на солите и намалено количество на инхибиторите, докато здравите деца имат висока концентрация на соли и висока концентрация на инхибитори.

Mножество генетични и функционални състояния на организма оказват влияние върху формирането на бъбречни камъни: с екзогенен характер /топъл климат, условия на бит, режим на хранене, питейна вода/ и ендогенен характер – заболявания на стомашно-чревния тракт, жлъчка, костна система, инфекции, метаболитни нарушения/.

Факторите могат да се разделят на 2 групи: биохимични и анатомични.

Към биохимичните отнасяме рН на урина, увеличена екскреция в урината на вещества образуващи камъни, хиперкалциурия.

Анатомични фактори са вродените аномалии на отделителната система и инфекциите на пикочните пътища.

Много важен фактор за децата е тяхната възраст. В педиатричната практика се приемат 2 клинични прояви на нефролитиазата – латентна и манифестна. Латентната проява е типична за кърмачета и ранна детска възраст. За нея е характерно атипично и олигосимптомно протичане в кърмаческата възраст. Хронично рецидивиращата инфекция на пикочните пътища е най-честа единствена и типична проява на нефролитиазата в тази възраст. Макроскопска хематурия (видима кръв в урината) се среща значително по-рядко. Остро настъпила задръжка на урина до пълна анурия (пълна липса на урина) може да бъде една от клиничните прояви на нефролитиазата в детската възраст. Еквивалент на болката в кърмаческа и ранна възраст е немотивирано нощно неспокойствие, нерядко придружено с повръщане.

Инфекцията на пикочните пътища се появява в 11-49 % особено в случаите, когато литиазата е съчетана с вродена аномалия на отделителната система.
Лечението на бъбречната колика изиства обезболяване, премахване на спазмите на гладката мускулатура, осигуряване на обилна диуреза, с помощта на спазмолитици диуретици. Наличието на уроинфекция изисква нейното лечение.

Уроинфекцията изисква прилагане на антибиотици и химиотерапевтици, като се спазват основните принципи, да нямат подчертана токсичност. От друга страна се проследява рН на урина, като стремежът е да се осигури възможно нормална среда за действие на антибиотиците и химиотерапевтиците.

www.doctorbg.com