Проникването на туберкулозните бактерии в организма може да се осъществи по следните начини: аерогенен, стомашно-чревен, лимфогенен път и през кожата. При децата заразяването става най-често чрез аерогенният и лимфогенният път, а през стомашно-чревният тракт е възможно при консумация на неварено краве мляко от болно животно.

При туберкулозата у децата се различават две основни състояния: вирулентна туберкулозна инфекция и туберкулозно заболяване.

Вирулентна туберкулозна инфекция: осъществена е инфекция с вирулентни щамове без да са настъпили морфологични промени в организма и клинични прояви на заболяването. Това състояние се характеризира с лабилно имунно равновесие между микро- и макроорганизма. Състоянието може да продължи около 3 до 7 години.

Туберкулозно заболяване: Характеризира се с цялостно развитие на симптомите на болестта.

Клиничната картина в детска възраст се характеризира от степенно изразен интоксикационен синдром, независимо от органната локализация на туберкулозата. Синдромът включва следните симптоми:

• Постоянна и ниска температура.
• Изпотяване, особено изразено по време на сън.
• Емоционална неустойчивост.
• Безсилие.
• Намален апетит и намаляване на теглото.
• Забавено физическо развитие.

В 90 % от случаите туберкулозата засяга белодробната система, а в 10 % туберкулозта се развива в други органи и системи, като симптоматиката е във връзка със засегнатия орган на фона на персестиращият интоксикационен синдром.

Профилактиката на туберкулозата се извършва с ваксина БЦЖ (BCG).

Първичната имунизация се прави още в първите дни от живота на детето, а реимунизацията – на 6, 11 и 16 години. Преди реимунизацията се изследва кожната туберкулозна чувствителност през проба на Mantoux, като манипулацията се извършва само при деца с отрицателна проба и размер на инфилтрата под 5 мм.

www.doctorbg.com