Пристрастеността към храната има биологична основа. То насочва към нови начини за лечение на затлъстяването.

Д-р Садаф Фароки и д-р Пол Флечър от университета на Кеймбридж установиха, че лептинът прави храната по-апетитна като изследваха двама младежи, които страдат от генетично заболяване и не могат да синтезират този хормон. След продължително лечение с лептин те станали по-претенциозни към храната и отслабнали значително. Мозъкът им реагира по-силно на не особено привлекателни храни от мозъците на хора, които имат по – голямо количество от хормона.

Лептинът се произвежда от мастните клетки. Той стига до мозъка по кръвта и там действието му намалява чувството за глад и увеличава усещането за ситост. Основният хормон, който потиска апетита и създава усещане за ситост, действа като прави храната по-малко привлекателна.

Апетитноста на храната пък въздейства на същите ключови области в мозъка, които отговарят и за желанията и чувството на задоволство.

Изследвания насочват, че мозъкът на хората със затлъстяване може да е станал безчувствен на лептина. След лечение с лецитин, мозъкът става по – малко чувствителен към хормона, хората стават по – взискателни към храната, която консумират и така се хранят по – малко. Следователно започват и да свалят килограми.