Най – общо може да се каже че хернията е
Дефект на коремната стена с навлизаноте на коремни органи в херниалния сак

Биват:

Ингвинални
Феморални
Вентрални
Лумбални
Пъпни
Инцизионални
Постоперативни
Шпигелова херния

Хирургични симптоми при ингвинална херния

- слаба болка в ингвиналната област;
- силна болка в ингвиналната област;
- нарушена перисталтика;
- подутина в ингвиналната област;
- нерепонибилна подутина в ингвиналната област;
- липса на отделяне на газове и дефекация;
- смущения в уринирането;
- балониране на корема;
- повръщане.
Задължителни индикации за операция

- ингвинална херния след таксис;
- заклещена херния (феморална и/или ингвинална), неподлежаща на таксис.
Относителни индикации за операция:

- неусложнена придобита ингвинална херния при деца и възрастни;
- неусложнена конгенитална нгвинална херния след таксис;
- заклещена комбинирана херния (директна, индиректна и феморална);
- плъзгаща се херния;
- херния акрета;
- феморална неусложнена херния;
- феморална херния – нерепонибилна;
- инкарцерирана ингвинална херния;
- инкарцерирана феморална херния;
- ингвиноскротална херния;
- херния нарушаваща качествата на живот.



Пластиката на херниалния дефект се определя според анатомичните особености, вида на хернията и опита на хирурга.
При начални малки индиректни хернии се стеснява дълбокият слабинен отвор. При индиректни хернии с големи дефекти се представя цялата задна слабинна стена и след преценка на тъканните ресурси се извършва пластична реконструкция на задната стена с еднослойна или многослойна пластика.
При директни хернии пластиката на задната стена трябва да се извършва без напрежение на шевовете, като се предпочитат еднослойни или дублициращи пластики, съчетани при преценка с релаксиращи инцизии.
Пластика с използване на мрежи от изкуствени материали може да се приложи при големи рецидивни, плъзгащи се и комбинирани хернии със некачествени фасциални слоеве. Същото важи и при двустранни слабинни хернии.
При инкарцерирани хернии първоначално се отваря херниалният сак, улавя се и се ревизира херниалното съдържимо, а след това се разширява херниалната шийка. След период на изчакване и оценка на възстановената жизненост на инкарцерирания орган се решава неговата съдба, евент. резекция на оментум, черво или друг орган.

При инкарцерирана херния с данни за перитонит е препоръчително извършването на допълнителна долна срединна лапаротомия с ревизия на коремната кухина, резекция на засегнатата част от чревния тракт, първична анастомоза, евентуална илеостомия, лаваж и дренаж на коремната кухина. Разумно е по преценка пластиката на ингвиналния канал да се отложи за втори етап след отзвучаване на септичните усложнения.
След успешен таксис операцията може да се отложи до следващия ден с оглед добра предоперативна подготовка, но при постоянно наблюдение на болния. Хирургичната намеса от спешна става планова, но не се отлага и за дълъг срок.
Херниотомията може да се извърши при възможност и по лапароскопски път. Операцията е целесъобразна при начална и инципиентна херния.

Дехоспитализация при херниотомия се допуска при следните условия:
- възстановена чревна перисталтика;
- добре зарастваща оперативна рана;
- липса на фебрилитет през последните 24 часа;
- липса на значими субективни оплаквания;
- допустима е еднодневната хирургична намеса с пролежаване 24 часа в стационар при спазване на правилата за добра медицинска практика.
При адекватно лечение по веригата в случаи на гладък следоперативен период не се допуска рехоспитализация. Счита се за коректна рехоспитализацията при усложнения (феб-рилитет, смутен чревен пасаж), възникнали в ранния следоперативен период и непроявили се в периода на хоспитализация.