Начало
НачалоКлинични пътекиКП № 203 ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ТРАВМА НА ГЛАВАТА
КП № 203 ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ТРАВМА НА ГЛАВАТА

КП № 203 ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ТРАВМА НА ГЛАВАТА
Минимален болничен престой – 3 дни

КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ

КРАНИОТОМИЯ И РЕЗЕКЦИЯ НА ЧЕРЕПНИ КОСТИ
Изключва:
декомпресия на черепна фрактура - 02.02
експлорация на орбита - 16.01-16.09
като оперативен достъп не се кодира
*01.23 ПОВТОРНО ОТВАРЯНЕ НА КРАНИОТОМИЯ
*01.24 ДРУГА КРАНИОТОМИЯ
черепна:
декомпресия
трепанация
експлорация
краниотомия БДУ
краниотомия с отстраняване на:
епидурален абсцес
екстрадурален хематом
чуждо тяло от черепа
Изключва:
отстраняване на чуждо тяло с мозъчна инцизия - 01.39
*01.25 ДРУГА КРАНИЕКТОМИЯ
дебридмен на черепа БДУ
секвестректомия на черепа,
Изключва:
дебридмен на отворена черепна фрактура - 02.02
декомпресивна краниектомия - 02.01

ИНЦИЗИИ НА МОЗЪКА И МЕНИНГИТЕ МУ
*01.31 ИНЦИЗИЯ НА ГЛАВНОМОЗЪЧНИ МЕНИНГИ
дренаж на:
интракраниален хигром (киста)
субарахноидален абсцес (церебрален)
субдурален емпием
*01.32 ЛОБОТОМИЯ И ТРАКТОТОМИЯ
разрязване на:
мозъчна тъкан
церебрален тракт
перкутанна (радиофреквентна) цингулотомия
*01.39 ДРУГИ ИНЦИЗИИ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК
амигдалохипокампотомия
дренаж на интрацеребрален хематом
инцизии на мозъка БДУ
Изключва:
отстраняване на кортикални адхезии - 02.91

ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ГЛАВЕН МОЗЪК И МЕНИНГИТЕ МУ
*01.51 ЕКСЦИЗИЯ НА ЛЕЗИИ ИЛИ ТЪКАНИ ОТ ГЛАВНОМОЗЪЧНИТЕ МЕНИНГИ
декортикация на (мозъчни) менинги
резекция на (мозъчни) менинги
стрипинг на субдурална мембрана на (мозъчни) менинги
Изключва:
биопсия на главномозъчни менинги - 01.11-01.12
*01.52 ХЕМИСФЕРЕКТОМИЯ
*01.53 ГЛАВНОМОЗЪЧНА ЛОБЕКТОМИЯ
*01.59 ДРУГИ ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК
кюретаж на мозъка
дебридмен на мозъка
марсупиализация на мозъчна киста
Изключва:
биопсия на мозъка - 01.13-01.14
такава при стереотаксична радиохирургия – 92.30-92.39

*01.6 ЕКСЦИЗИЯ НА ЧЕРЕПНА ЛЕЗИЯ
отстраняване на гранулационна тъкан от черепа
Изключва:
биопсия на черепа - 01.15
секвестректомия - 01.25

КРАНИОПЛАСТИКИ
Изключва:
при едновременно възстановяване при енцефалоцеле - 02.12
*02.01 ОТВАРЯНЕ НА ЧЕРЕПНА СУТУРА
линеарна резекция на черепни кости
декомпресивна резекция на черепни кости
*02.02 ЕЛЕВАЦИЯ НА ФРАГМЕНТИ НА ЧЕРЕПНА ФРАКТУРА
дебридмен на отворена черепна фрактура
декомпресия при черепна фрактура
наместване на фрактура
кодирай също ако има едновременен дебридмен на мозъка - 01.59
Изключва:
дебридмен на черепа БДУ - 01.25
отстраняване на гранулационна тъкан от черепа - 01.6
*02.03 СЪЗДАВАНЕ НА ЧЕРЕПНО КОСТНО ЛАМБО
възстановяване на черепа с ламбо
*02.04 КОСТНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ЧЕРЕПА
перикраниален трансплантат (автогенен) (хетерогенен)
*02.05 ИНСЕРЦИЯ НА ПЛАСТИНКА НА ЧЕРЕПА
смяна на пластинка
*02.06 ДРУГА ЧЕРЕПНА ОСТЕОПЛАСТИКА
възстановяване на черепа БДУ
ревизия на костно ламбо на черепа
*02.07 ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПЛАСТИНКА ОТ ЧЕРЕПА
Изключва:
отстраняване с едновременна смяна - 02.05

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ГЛАВНОМОЗЪЧНИ МЕНИНГИ
Изключва:
марсупиализация на черепни лезии - 01.59
*02.11 ПРОСТ ШЕВ НА ДУРА МАТЕР НА ГЛАВЕН МОЗЪК
*02.12 ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ГЛАВНОМОЗЪЧНИ МЕНИНГИ
затваряне на ликворна фистула
дурален трансплантат
възстановяване на енцефалоцеле с краниопластика
шев на менинги БДУ
субдурален шев
*02.13 ЛИГИРАНЕ НА МЕНИНГЕАЛЕН СЪД
лигиране на:
лонгитудинален синус
средноменингеална артерия

*02.2 ВЕНТРИКУЛОСТОМИЯ
анастомоза на вентрикул с:
цервикално субарахноидално пространство
цистерна магна
поставяне на Холтерова клапа
вентрикуло-цистернална интубация

ЕКСТРАКРАНИАЛЕН ВЕНТРИКУЛЕН ШЪНТ
Включва: оставяне на клапа
*02.31 ВЕНТРИКУЛЕН ШЪНТ ДО СТРУКТУРА НА ГЛАВАТА ИЛИ ШИЯТА
вентрикул-назофаринкс
вентрикуло-мастоидна анастомоза
*02.32 ВЕНТРИКУЛЕН ШЪНТ КЪМ ЦИРКУЛАТОРНАТА СИСТЕМА
ветрикуло-атриална анастомоза
вентрикуло-кавален шънт
*02.33 ВЕНТРИКУЛЕН ШЪНТ КЪМ ТОРАКАЛНАТА КУХИНА
вентрикуло-плеврална анастомоза
*02.34 ВЕНТРИКУЛЕН ШЪНТ КЪМ АБДОМИНАЛНАТА КУХИНА ИЛИ ОРГАНИ
вентрикуло-холецистостомия
вентрикуло-перитонеостомия
*02.35 ВЕНТРИКУЛЕН ШЪНТ КЪМ ПИКОЧНАТА СИСТЕМА
шънт вентрикул към уретер
*02.39 ДРУГИ ОПЕРАЦИИ ЗА ДРЕНАЖ НА ВЕНТРИКУЛИТЕ
шънт вентрикул-костен мозък
шънт вентрикул към екстракраниално място НКД

РЕВИЗИЯ, ОТСТРАНЯВАНЕ И ПРОМИВАНЕ НА ВЕНТРИКУЛНИ ШЪНТОВЕ
Изключва:
ревизия на дистален катетър от вентрикулен шънт – 54.95
*02.41 ПРОМИВАНЕ И ЕКСПЛОРАЦИЯ НА ВЕНТРИКУЛЕН ШЪНТ
Експлорация на вентрикулоперитонеален шънт във вентрикулана позиция
*02.42 СМЯНА НА ВЕНТРИКУЛЕН ШЪНТ
реинсерция на Холтерова клапа
смяна на вентрикулен катетър
ревизия на вентрикуло-перитонеален шънт от вентрикулната страна
*02.43 ОТСТРАНЯВАНЕ НА ВЕНТРИКУЛЕН ШЪНТ

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ЧЕРЕПА, ГЛАВНИЯ МОЗЪК И МЕНИНГИТЕ МУ
Изключва:
операции на:
пинеална жлеза - 07.17, 07.51-07.59
хипофиза - 07.13-07.15, 07.61-07.79
*02.91 ОТСТРАНЯВАНЕ НА КОРТИКАЛНИ АДХЕЗИИ
*02.93 ИМПЛАНТИРАНЕ, НА ВЪТРЕЧЕРЕПЕН СТИМУЛАТОР
имплантиране, инсерция, наместване или смяна на вътречерепен:
мозъчен пейсмейкър (невропейсмейкър)
дълбоки електроди
епидурални стабилизатори
ЕЕГ-датчици
електроди във форамен овале
интракраниален електростимулатор
субдурални клеми и шини

ЕНДАРТЕРИЕКТОМИЯ
ендартериектомия с:
емболектомия
кръпка
временен байпас по време на операция
тромбектомия
*38.11 ЕНДАРТЕРИЕКТОМИЯ - ВЪТРЕЧЕРЕПНИ СЪДОВЕ
церебрални (антериорни) (средни)
кръгът на Уилис
постериорна комуницираща артерия
*38.12 ЕНДАРТЕРИЕКТОМИЯ - ДРУГИ СЪДОВЕ НА ГЛАВАТА И ШИЯТА
каротидна артерия (обща) (външна) (вътрешна)
югуларна вена (външна) (вътрешна)

РЕЗЕКЦИЯ НА СЪД С АНАСТОМОЗА
ангиектомия с анастомоза
ексцизия със смяна на:
аневризма (артериовенозна) с анастомоза
кръвоносен съд (лезия) с анастомоза
*38.30 РЕЗЕКЦИЯ НА СЪД С АНАСТОМОЗА - НЕУТОЧНЕНА ЛОКАЛИЗАЦИЯ
*38.31 РЕЗЕКЦИЯ НА СЪД С АНАСТОМОЗА - ВЪТРЕЧЕРЕПНИ СЪДОВЕ
церебрални (антериорни) (средни)
кръгът на Уилис
постериорна комуницираща артерия
*38.32 РЕЗЕКЦИЯ НА СЪД С АНАСТОМОЗА - ДРУГИ СЪДОВЕ НА ГЛАВАТА И ШИЯТА
каротидна артерия (обща) (външна) (вътрешна
югуларна вена (външна) (вътрешна)

РЕЗЕКЦИЯ НА СЪД СЪС СМЯНА
ангиектомия
ексцизия със смяна на:
аневризма (артериовенозна) или
кръвоносен съд (лезия)
Изключва:
ендоваскуларна корекция на аневризма – 39.71–39.79
*38.41 РЕЗЕКЦИЯ НА ВЪТРЕЧЕРЕПНИ СЪДОВЕ СЪС СМЯНА

Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24. Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.

І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и със структури на извънболничната помощ, разположени на територията му
Задължително звено Апаратура и оборудване
1. Клиника/отделение/сектор по неврохирургия
или
Клиника/отделение по хирургия
или
Клиника/отделение по детска хирургия Съгласно Наредба №18 от 20.06.2005 на МЗ
Съгласно медицински стандарти “Хирургия
2. ОАИЛ/КАИЛ/САИЛ Съгласно медицински стандарт “Анестезия и интензивно лечение”
3. Операционен блок/зали Съгласно медицински стандарти “Хирургия”
4. Клинична лаборатория Съгласно медицински стандарт “Клинична лаборатория”
5. Клиника/отделение/сектор по образна диагностика Съгласно медицински стандарт ”Образна диагностика”

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
ЛЗ изпълнител на болнична помощ е длъжно да осигури дейността на съответното структурно звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и имащо договор с НЗОК.
Задължително звено Апаратура и оборудване
1. Микробиологична лаборатория Съгласно медицински стандарт “Клинична микробиология”
2. КТ или МРТ или ангиографска апаратура на денонощен режим на работа Съгласно медицински стандарт ”Образна диагностика”

3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок. 1 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
- лекари със специалност по неврохирургия;
или
- лекари със специалност по обща хирургия;
- лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
- лекар със специалност по клинична лаборатория;
- лекар със специалност по образна диагностика;

Блок. 2 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
- лекари със специалност по неврохирургия;
или
лекари със специалност по обща хирургия или детска хирургия;
- лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
- лекар със специалност по клинична лаборатория;
- лекар със специалност по образна диагностика;
- лекар със специалност по детски болести.

ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
1.1. СПЕШНИ:
• хемостаза на външно кървене;
• голяма, замърсена, тип “скалп”, свързана с масивна кръвозагуба рана на главата;
• вдадени счупвания на черепа;
• интракраниални травматични обемни процеси- остри, подостри и хронични;
• огнестрелни наранявания на главата;
• декомпресивна краниотомия при интракраниална хипертенсия;
• травматична компресия на черепно- мозъчни нерви;
• посттравматична ликворна фистула;
• посттравматични съдови аномалии- травматични тромбози, аневризми и артерио- венозни фистули;
• посттравматична хидроцефалия;
• посттравматични промени по главата при новородено.

1.2. ПЛАНОВИ:
• посттравматична ликворна фистула;
• посттравматична хидроцефалия;
• посттравматични възпалителни процеси - емпием, абсцес и други;
• посттравматични адхезивни процеси - арахноидит и други;
• посттравматични съдови аномалии- травматични тромбози, аневризми и артерио- венозни фистули;
• посттравматични епилептогенни лезии;
• посттравматично менингоцеле;
• посттравматични промени по главата при новородено;
• посттравматичен дефект на черепа.

2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Специфичното лечение при болните с травма на главата включва комбинирани оперативни и консервативни терапевтични подходи. Цели на лечението, което започва от момента на травмата:
- да се диагностицират и лекуват в ранни стадии на развитието им всички животозастражаващи травми и състояния и недопусне или сведе до минимум ролята на вторичната увреда;
- да се поддържа адекватно на текущите нужди мозъчна перфузия.

Принципи на лечението:
- неврологичен мониторинг (GCS) с чест контрол на състоянието;
- мониторинг на ИКН с чест контрол на същото;
- мониторинг на съчетаната травма (ISS) с чест контрол на състоянието й;
- соматичен мониторинг с чест контрол на състоянието;
- КТ мониторинг.

Цели на лечението:
• контролиране на интракраниалната хипертенсия – оперативно и медикаментозно;
• цялостно или частично отстраняване на лезията;
• имплантиране на мозъчни клапи, дренажи;
• при коматозно болните се провежда интензивно лечение.

Оперативното лечение се състои в:
• спешна дефинитивна хемостаза;
• отстраняване с установяването на травматичен интракраниален обемен процес, вдадено счупване на черепа;
• хирургична обработка на огнестрелно нараняване;
• декомпресия на черепната кухина при интракраниална хипертенсия;
• вентрикулен дренаж при остра хидроцефалия;
• декомпресия на неврални и съдови структури;
• отстраняване на епилептогенни лезии;
• имплантиране на дренажни системи при хидроцефалия;
• закриване на черепен дефект след травма.

Консервативното лечение (специфично) включва съответен режим и медикаменти:
• реанимационни мерки (при първично тежките степени на травма и при настъпили усложнения):
- оротрахеална интубация;
- кислородолечение при Sao2 <90%;
- поставяне на централен венозен път и следене на ЦВН;
- поставяне на назогастрална сонда за хранене;
- провеждане на апаратна вентилация;
- извършване на трахеостомия;
• поддържащи реологията на кръвта и антиагреганти;
• контрол на ИКН - седатива, невромускулна блокада, диуретици, антиконвулсанти;
• невротрофични средства;
• динамично неврологично проследяване и оценка чрез стойноситте на скалата на GLASGOW- LIEGE;
• динамично проследяване, контрол и оценка на жизнените функции;
- свободни дихателни пътища;
- адекватно дишане;
- адекватна сърдечна дейност и циркулация- нормотенсия, еуволемия;
• следене на показателите на дишането и хемодинамиката;
• контрол на външно и в телесните кухини кървене; нормализиране на кръвосъсирващата система;
• поддържане на адекватен на нуждите хранителен режим;
• избягване и борба с метаболитни разстройства;
• профилактика и лечение на тромботични процеси;
• симптоматично лечение;
• антибиотици - профилактично при счупване на черепната основа с кървене/ликворея и при при доказани възпалителни усложнения по показания на антибиограма;
• периоперативна антибиотична профилактика;
• лечение на съпътствуващите заболявания и страдания;
• противооточно лечение;
• обезболяване - аналгетици;
• седация;
• хидратация с водно - солеви разтвори;
• антипиретици (при фебрилитет);
• профилактика и борба с гърчовата активност;
• кръвопреливане.

ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.

3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя на базата на анамнезата, клиничното протичане на заболяването и извършените специализирани изследвания.

4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
-зараснала оперативна рана;
- стабилизирано соматично и неврологично състояние.

Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клинична пътека влизат до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата.
Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.

5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.


ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в “История на заболяването” (ИЗ) и в част ІІ на “Направление за хоспитализация”, бл.МЗ – НЗОК №7.

2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти “Анестезия и интензивно лечение” и “Хирургия”.

3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти “Хирургия”).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).

4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
- “История на заболяването”;
- част ІІІ на“Направление за хоспитализация”, бл.МЗ – НЗОК №7;
- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.

ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.

ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (РОДИТЕЛЯ /НАСТОЙНИКА/ПОПЕЧИТЕЛЯ)
Под черепно-мозъчна травма (ЧМТ) се разбира нарушаването на функциите на главния мозък, с или без морфологични промени, под въздействие на външен (най-често механичен) фактор. Увреди могат да получат и меките черепни обвивки, мозъчния дял на черепа, мозъчните обвивки, съдове и нерви. Нарушенията на функциите на мозъка могат да бъдат краткотрайни, временни или трайни, обратими или необратими, преодолими или фатални.
Мозъчното сътресение е най-леката степен на ЧМТ. С този термин се обозначава възвратима травматична парализа на нервните функции. Наблюдава се временна загуба или промяна на съзнанието и наличие на преходни нарушения на функциите на главния мозък. Пълното възстановяване при правилен режим и лечение настъпва след 2-3 седмици. Ако не се спазва правилен режим и при предварително увреден мозък, може да се наблюдава и забавено възстановяване, отбелязвано най-често като “посткомоционен синдром” или травмена церебрастения.
Контузията на мозъка е мозъчно увреждане, при което освен функционално-динамични прояви, срещащи се при сътресението на мозъка, се установяват и първични морфологични промени в главния мозък, които не подлежат на пълно възтановявяне. Увреждането на мозъчното вещество се придружава с некрози, кръвоизливи, инфарциране и оток на мозъка. Мозъчните контузии се разделят на три степени: лека, средна, тежка. Клиничната проява на увреждането зависи от разположението и броя на контузионните огнища, както и от ангажирането на подкоровите отдели на мозъка и на неговия ствол. Под въздействие на редица фактори, могат да настъпят и вторични нарушения в структурата на мозъчното вещество. Наблюдават се промени в съзнанието с различна продължителност, паметови разстройства и вегетативни нарушения. Възможно е засягане на волевите движения в различна степен от отслабването им (пареза) до пълната невъзможност за извършване на движения (парализа или плегия), нарушения в говора, зрението или слуха, психопатологични симптоми, епилептични припадъци. Мозъчна контузия може да съществува без симптоми, ако увредата е във функционално неактивни зони на мозъка.
Увреждането на мозъка при тежките ЧМТ е придружено с продължително безсъзнание, разстройства на дишането, промени на пулсовата честота, телесната температура и обмяната на веществата. Комата е състояние на пълно потискане на съзнанието и рефлексите и може да има различна продължителност.
Травмените вътречерепни обемни процеси (най-често кръвоизливи) са сериозно усложнение след травма на главата. Те причиняват притискане и увреждане на мозъчната тъкан в черепната кухина, поради което могат да са са причина за тежко протичане, инвалидност или смърт.
Първоначалното изследване не позволява да се определи риска за развитие на усложнения. Наблюдението на пациенти с мозъчна увреда трябва да бъде в болнични условия, тъй като може да се развият вътречерепни кръвоизливи, мозъчен оток, инфекция.
Диагностиката на ЧМТ изисква редица процедури някои от които – инвазивни (лумбална пункция, ангиография). При някои от изследванията се използват рентгенови лъчи.
Лечението на ЧМТ може да изисква оперативна (неврохирургична) намеса.
Изходът от лечението зависи и от допълнителни рискови фактори, като напреднала възраст и/или придружаващи заболявания – високо кръвно налягане, атеросклероза, диабет, сърдечно-съдови, чернодробни, белодробни, бъбречни, онкологични, кръвни заболявания и др. Важно значение имат и рисковите фактори по отношение начина на живот и хранене – наднормено тегло; тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и медикаменти; стресови състояния и др.

Отказът Ви от постъпване в болнично заведение крие риск от неточност в диагнозата и вземане на погрешно решение за лечение. Преди хоспитализацията ще получите копие от формуляра за информация на пациента. Можете да задавате въпросите си и коментирате информацията с ОПЛ, ЛЧХ, невролог/неврохирург от доболничната помощ или лекаря от приемния кабинет.
Трябва да сте сигурен, че разбирате смисъла на предоставената Ви информация и че сте осмислили необходимостта от извършване на съответните диагностични и лечебни процедури. Ще получите допълнителна информация преди извършване на всяко изследване, както и преди оперативното лечение. Ако сте съгласен, трябва да подпишете, че разбирате съдържанието на документа и че сте съгласен да бъдете приет в болницата и да бъдат извършени съответните процедури. Ако Вашето състояние е такова, че не позволява да вземете сам решение (при нарушено съзнание), в тези случаи информираното съгласие ще бъде подписано от членове на Вашето семейство.
При деца или възрастни с дефекти (слепота, афазия, глухонемота и др.) информирано съгласие се подписва от родители (настойник) или отговорен роднина или член на семейството.


РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 203 “ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ТРАВМА НА ГЛАВАТА”
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
І. ІІ.
Ден за провеждане на процедури 1 ден 2 ден 3 ден Изписване
Дата
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ



ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ



КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ



ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР

 

Бюлетин
   
   
Начало |  За нас |  Условия за ползване |  Реклама при нас |  Контакти  
© 2007 ДокБГ ООД Всички права запазени. Съдържанието публикувано в doctorbg.com е изцяло за Ваша информация и не трябва да се приема като заместител на медицинска консултация при Вашия личен лекар или друг специалист. Винаги трябва да търсите съвет от Вашия личен лекар преди да предприемете нов фитнес режим или да започнете да спазвате диета. С използването на doctorbg.com Вие декларирате че сте запознати с условията за ползване, правата и отговорностите. ДокБГ ООД не носи отговорност за съдържанието на който и да е сайт достигнат чрез външни препратки от doctorbg.com
 
Free Sitemap Generator