Начало
НачалоСексуално здравеСифилис
Сифилис 15 март 2007

Сифилисът (луес) принадлежи към групата на т. нар. класически венерически заболявания. Той представлява инфекциозно заболяване с хронично циклично, активно проявено или скрито протичане.
Причинител на болестта е спирохета (трепонема). Заразяването става предимно по полов път, но може да се предава и извънполово, директно, индиректно и конгенитално (от майката на плода). Спирохетата (трепонемата) се нарича бледа поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскопски способ.
Под въздействие на антисептични и дезинфекционни разтвори бледите спирохети загиват бързо. Измиването с вода и сапун е достатъчно за унищожаване на попадналите върху кожата спирохети.
Инфекцията може да бъде придобита или вродена. При придобития сифилис заразата се предава при пряк или непряк контакт с болен, като най-често инфекцията се предава по полов път.
Извънполовото и непряко предаване на инфекцията е особено характерно за битовия сифилис.
При вродения сифилис заразяването се предава от болната майка чрез плацентата на плода през или след 4-тия лунарен месец.
Продължителността на инкубационния период е 3-4 седмици. Това е периодът, в който инфекцията се развива в организма без да настъпят външни прояви. Възможно е инкубационният период да бъде по-къс (10-12 дни) или по-дълъг (до и над 3 месеца). Противосифилистичното лечение, приложено в оптимална дозировка и продължителност през инкубационния период, може да предотврати развитието на болестта. Това е т.нар. превантивно лечение на сифилиса.
По отношение на имунитета съществуващите закономерности при много други инфекциозни болести не се отнасят за сифилиса.
При това заболяване е възможна суперинфекция - т. е. повторно заразяване на вече лекувани от сифилис болни. Преболедуването от сифилис не води до траен имунитет.
Съвременното и своевременно лечение осигурява пълно излекуване.
Придобитият сифилис, при който заразяването най-често става при полов контакт протича в няколко последователни етапа - първичен сифилис, вторичен сифилис и третичен сифилис.
Първичният сифилис има продължителност около 6 седмици и обхваща периода от заразяването до вторичният сифилис, когато започват кожните (обривните) прояви на болестта. След изтичането на инкубационния период на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва. Язвата е с кръгловата форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточно-червеникав цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището.
Няколко дни след появата на сифилистичната язва регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като не са болезнени при опипване. През този период на прясна сифилистична инфекция диагноза се потвърждава чрез доказване на бледата спирохета в материал от язвата и изследван микроскопски на тъмно поле. Серологичната реакция за доказване на сифилиса става положителна 10-14 дни след появата на сифилистичната язва.
Вторичният сифилис започва средно 6 седмици след появата на сифилистичната язва (т.нар. твърд шанкър) и се характеризира с това, че всички кожни прояви през този период са богати на бледа спирохета което определя периода като най-заразителен. От общите признаци най-чест е краткотрайната (за 4-5 дни) повишена телесна температура, обикновено привечер, съпроводена от изпотяване. Нерядко се установява безсъние, главоболие и нощни костни болки.
Най-характерното обаче при вторичен сифилис е появата на т. нар. сифилиди по кажата, които са неболезнени, петнисти или възлести.
Петнистите (макулозни) сифилиди представляват розово-червени петна на нивото на кожата с големина от лещено зърно до малка монета, разположени главно по туловището (гърдите, гърба, корема), които след 2-3 седмици изчезват безследно. Възлестите сифилиди се локализират по крайниците, като особено типична област са стъпалата и дланите. Те са на големина колкото лещено зърно, с гладка повърхност и червено-кафяв цвят. Те също така изчезват внезапно за 3-4 седмици. Под влияние на овлажняването по гениталите се образуват т. нар. широки кондиломи, които представляват най-заразните места на болестта. По шията се появяват участъци на кожата с променена пигментация - т. нар. "огърлица на Венера". Но кожата на границата между челото и окосмената част на главата нерядко се образуват възлести сифилиди (т.нар. "Корона на Венера"). По окосмената част на главата се установяват участъци на оплешивяване. След няколко седмици до няколко месеца тези признаци изчезват постепенно. През този период серологичните реакции за сифилис са в 100% от случаите положителни.
Третичният сифилис започва 2-3 години след началото на сифилиса. Възлести третични сифилиди могат да се появят по различни участъци на тялото.
Те представляват множество възлести образувания с големина до грахово зърно, с умерена плътност и медно-червеникав цвят. Задържат се няколко месеца, част от тях постепенно изчезват и на тях но място остават тъмно-червеникави белези. Гумозните третични сифилиди се образуват в кожата и подкожните тъкани. Те са обикновено единични, с големина от грахово зърно до орех. Най-често тези сифилиди изчезват, но понякога се разязвяват и от тях изтича гъста лепкава кръвениста материя, наподобяваща арабска гума.
Третичният сифилис засяга и опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата и нервна система.
Задължително условие за възникване на вроден сифилис е наличието на сифилис у майката. Инфекцията се предава от заболялата майка на плода по време на бременността посредством плацентата след четвъртия лунарен месец. Колкото инфекцията у майката е по-прясна, толкова вероятността за заразяване на плода е по-голяма. В зависимост от количеството на проникналите бледи спирохети плодът се уврежда в различна степен.
Съответно на това вроденият сифилис се разделя на:
1. Ранен вроден сифилис - до 4-годишна възраст;
2. Късен вроден сифилис - в над 4 годишна възраст;
3. Скрит (латентен) вроден сифилис.
Ранният вроден сифилис е силно заразителен. Болестната симптоматика напомня ранния придобит (респективно вторичен) сифилис, но наред с това се срещат и гумозни възли и язви и значителни увреждания на костите и вътрешните органи. Тези обстоятелства предопределят и неблагоприятната му прогноза.
Ранният вроден сифилис от своя страна се разделя на сифилис на плода, сифилис на кърмачето и сифилис на ранната детска възраст.
За сифилис на плода говорим, когато масивното проникване на спирохетите в плода причинява тежки, несъвместими с живота промени във всички тъкани, органи и системи. Това води до аборт (през 5-6тия месец на бременността) или до преждевременно мъртвораждане (през 7-8-мия лунарен месец). Тежки промени се установяват във всички вътрешни органи - бели дробове,черен дроб, сърце, жлези с вътрешна секреция, кости.
Като сифилис на кърмачето се определя ранният вроден сифилис от момента на раждането до края на първата година от живота.
Сифилисът на кърмачето се изявява със сериозно увреждане на общото състояние, дистрофия с намаляване на телесната маса, атрофични кожа и мускули, повишена телесна температура. Кожата е набръчкана, със старчески вид и землист цвят. По кожата често се наблюдават мехурчести обриви.
Вроденият сифилис на ранната детска възраст засяга болните от една до четири-годишна възраст. Най-често са увредени кожата, лигавиците и костите. Характерно е наличието на възлести обриви по кожата, наподобяващи вторичния рецидивен сифилис.
Късният вроден сифилис засяга болните от пет до шестнадесетгодишна възраст. Много често се увреждат лигавиците на устата. Образуват се гумозни възли, които се разпадат и водят до разрушаване на костните прегради. Гумите в областта на носа водят до т. нар. седловиден нос. Наблюдават се и костни усложнения (периостит и остеомиелит), очни промени с потъмняване на роговицата, зъбни аномалии с характерни зъби като отверка или с полулунни очертания. Комбинацията от загуба на слуха, възпаление на роговицата на очите и зъбни аномалии е известна като триада на Хътчинсън.
Профилактиката на вродения сифилис изисква повишаване на здравната култура на населението. Абсолютно необходими са двукратното серологично изследване на бременните, контрол върху лечението на болните от сифилис и превантивното лечение по време на бременност на лекуваните преди това за сифилис жени.
Лечението на сифилиса се провежда главно с пеницилин. Необходимо е да се осигури оптимално съдържание на пеницилин в кръвта в продължение на 10-14 дни. При ранните форми на сифилиса лечението трябва да се започне с водно-разтворим пеницилин, след което се продължава с депо-пеницилинови препарати.
При късните форми освен пеницилин се прилагат бисмутови и йодни препарати и неспецифично лечение (автохемотерапия). Цялостното лекарствено лечение се провежда от лекар-специалист.

 

Бюлетин
   
   
Начало |  За нас |  Условия за ползване |  Реклама при нас |  Контакти  
© 2007 ДокБГ ООД Всички права запазени. Съдържанието публикувано в doctorbg.com е изцяло за Ваша информация и не трябва да се приема като заместител на медицинска консултация при Вашия личен лекар или друг специалист. Винаги трябва да търсите съвет от Вашия личен лекар преди да предприемете нов фитнес режим или да започнете да спазвате диета. С използването на doctorbg.com Вие декларирате че сте запознати с условията за ползване, правата и отговорностите. ДокБГ ООД не носи отговорност за съдържанието на който и да е сайт достигнат чрез външни препратки от doctorbg.com
 
Free Sitemap Generator