Определение
Тя представлява състояние, при което дясната сърдечна камера недостатъчно ефикасно изтласква към белодробния съдов ствол постъпилата от венозната система кръв. Най-честата причина за развитието на това състояние са хронични обструктивни заболявания на бронхите и белите дробове:
- хроничен бронхит,
- белодробен емфизем,
- хронична пневмония,
- бронхиектазии,
- пневмофиброза и др.
Тя е често усложнение на късния стадий на лявокамерната сърдечна хронична недостатъчност.

Клинична картина
Много важен признак на това болестно състояние е подуването на шийните вени и усилване на тяхните пулсации. Черният дроб се увеличава и се опипва уплътнен и леко болезнен в дясното подребрие. В последствие постепенно се развива чернодробна фиброза и цироза с поява на асцит (набиране на течност в коремната кухина). По краката се появяват умерено изразени отоци. В много случаи отоците са по-разпространени и обхващат гърба, кръста и половите органи. Поради намаления кръвоток в бъбреците намалява и отделянето на урина (олигурия). По видимите лигавици се наблюдава цианоза.

Лечението се състои в подобряване и отстраняване на основните заболявания, които причиняват появата и развитието на това болестно състояние, както и отстраняване на предразполагащи и предизвикващи фактори. Лекарственото лечение включва прилагане на кардиотоници, диуретици, спазмолитици, витамини, кислород, отхрачващи и антибактериални средства. При подобрение се предприема климатолечение, физкултура и физикални процедури.

Прогнозата е сериозна. При чести изостряния на причинните заболявания и развитие на чернодробна цироза прогнозата е крайно неблагоприятна.
Профилактиката се състои в предпазване от хронични бронхобелодробни заболявания, водещи до поява и развитие на дясностранна сърдечна недостатъчност. Забранява се тютюнопушенето.