Сърцето осъществява своята дейност посредством свивания на сърдечната мускулатура в резултат на ритмични електрически импулси. В сърдечния мускул се намират клетъчни структури с особено устройство, които образуват възбудно-проводната система на сърцето.
В тази система се генерират електрически импулси, които се разпространяват във всички мускулни клетки на миокарда и предизкикват мускулни съкращения (свивания, контракции).

Основните електрофизиологични свойства на сърцето са автоматизъм, проводимост, възбудимост и рефрактерност.

Автоматизъм е способност на клетките на възбудно-проводната система да създават електрически импулси спонтанно, през определен интервал от време.
Проводимостта е свойство на всички миокардни клетки да провеждат тези електрически импулси към съседни клетки. Възбудимостта е способност на миокардните мускулни клетки да се активизират електрически от различни дразнители. Рефрактерността е невъзможност на тези клетки да се активизират по време на съкращението на сърцето.

Определение: Нарушенията на сърдечния ритъм се наричат аритмии.Нормално сърдечната дейност се характеризира с определен, правилен и постоянен ритъм на съкращения на сърдечния мускул. Честотата на сърдечните съкращения се променя с възрастта. При новородени деца тя е средно 140 удара в минута.Средната честота у възрастни е 60-80 удара в минута. Нарушенията на сърдечния ритъм се наричат аритмии. Аритмиите се дължат на преумора, на нервно напрежение, наднормено тегло, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол или продукти съдържащи кофеин и редица сърдечни заболявания. При увеличение на сърдечната честота над 100 удара в минута (за възрастни) и равномерен правилен ритъм на сърцето се говори за синусва тахикардия. При забавяне на сърдечната дейност под 60 удара в минута и правилен ритъм се говори за синусова брадикардия.
Друг вид разстройство на сърдечния ритъм са екстрасистолите. Те представляват пръбързани сърдечни удари в хода на нормалната сърдечна дейност, след които настъпва по-продължителна пауза до следващия нормален сърдечен удар. Обикновено екстрасистолите се усещат субективно като кратко "спиране" или "прескачане" на сърцето.
По своя произход екстрасистолите биват предсърдни и камерни. Както предсърдната, така и камерната тахикардия и брадикардия представляват тежко нарушение на сърдечния ритъм. Те обикновено се дължат на заболявания на миокарда, които засягат и сърдечнопроводната система, нерядко имат пристъпен и преходен характер и се преодоляват след лечението.

Лечение: То се провежда с прилагане на антиаритмични лекарства и лекуване на основното заболяване, предизвикващо аритмията.
Прогнозата на повечето видове аритмии е благоприятна. По показание се прилага инструментално лечение - имплантация на пейс-мейкър с трайно регулиран нормален сърдечен ритъм. Болните с имплантиран пейс-мейкър са под системно лекарско наблюдение, чрез което работата на импланта редовно се контролира.