Определение
Остеомиелитът е гнойно заболяване на костта. То се предизвиква от болестнотворни бактерии, които проникват в костта по кръвен път или по съседство при травматични увреди. Най-често боледуват деца след травма, която уврежда костната тъкан.
В засегната кост се развива гнойно възпаление, което обхваща и костната обвивка (периост).
Гнойното възпаление в много случаи постепенно отслабва и изчезва. Нерядко обаче се образува гнойник (абсцес, флегмон) с пробив през периоста, мускулатурата и кожата и фистулизиране. През фистулата изтича гной, примесена с некротична костна тъкан (секвестри).

Клинична картина
Болестта започва с повишаване на телесната температура до и над 40 градуса С с втрисания. Апетитът намалява, пулсът и дишането се учестяват. Засегнатото място е подуто, кожата върху него е опъната и зачервена. Локалната болка е изключителлно силна. След пробив на гнойния секрет и образуване на фистула болката намалява. Фистулата периодично се затваря и отново се отваря, като от нея изтича задържания гноен секрет.
При хронифициране (хроничен остеомиелит с гноене) настъпват редица усложнения във вътрешните органи с развитие на сърдечно-съдова, чернодробна и бъбречна недостатъчност вследствие разпространена амилоидоза, сепсис, септикопиемия с образуване на множество абсцеси във вътрешните органи.

Лечението се провежда с високи дози широкоспектърни антибиотици. При образуване на абсцес или флегмон се предприема оперативно лечение по показание (пункция, кюретаж с отстраняване на костни секвестри, костозапълване с костен материал - пресен или консервиран от костнотъканна банка, заместителна костна реконструкция и други).