Определение: Болестта на Бехтерев представлява хронично прогресиращо възпалително автоимунно заболяване на гръбначния стълб със засягане на съседните стави.
Заболяването се наблюдава предимно у млади лица, като мъжете боледуват много по-често от жените (в съотношение 10:1). Съществува наследствено предразположение. Спорна е допълнителната роля на хроничната травма.

Различават се 5 форми на болестта:
1. Централна - засяга само гръбначния стълб;
2. Ризометрична - протича със засягане на гръбначния стълб и големите съседни стави (раменната и тазобедрената);
3. Периферна - най-често със засяга коленните, лакътните и глезенните стави;
4. Скандинавска - със засягане на гръбначния стълб и малките стави на ръцете; 5. Висцеларна - с едновременно засягане на гръбначния стълб и вътрешните органи (сърце, бъбреци).
Заболяването протича тласъчно, с периоди на изостряне и подобрение.

Клинична картина: У възрастните в началото се появява рязка болка в кръста и краката, която напомня ишиасна болка и е по-силна нощем. Движенията на гръбначния стълб и гръдния кош постепенно се ограничават. При натиск върху гръбначния стълб и петите се установява силна болезненост. Постепенно болестният процес обхваща все по-горни отдели на гръбначния стълб, като възпалението предизвиква вкостеняване на междупрешленните дискове и съединително-тъканните връзки между прешлените.
В крайния стадий на болестта гръбначният стълб става неподвижен и прилича на бамбукова пръчка.
От вътрешните органи по-често се засягат сърцето и бъбреците. Постепенно се развива клапен ендокардит с оформяне на клапен сърдечен порок, както и нефросклероза с прогресираща хипертония и бъбречна недостатъчност. Нерядко в хода на болестта се развива и тежко усложнение - амилоидоза на вътрешните органи с предимно засягане на бъбреците.
Болестта е различно активна. Понякога за 5-8 години настъпва пълно вкостеняване на междупрешленните стави. Много рядко болестните пристъпи преминават и се прекратяват внезапно и спонтанно.

Лечението е продължително. Важно е то да започне рано - медикаменти и лечебна гимнастика. Прилагат се аналгетици, нестероидни противовъзпалителни лекарства, а по показание - гликокортикостероиди. в периоди на ремисия се предприема санация на инфекциозни огнища (тонзилектомия, екстракция на болни зъби, апендектомия, лечение на синуит, отит и други).
Ранното лечение може да предотврати прогресията на болестта и настъпването на опасни усложнения.

Прогнозата е сериозна. Профилактиката се състои в отстраняване на предразполагащите фактори и на инфекциозните огнища в организма, физикални и закалителни процедури и лечебна гимнастика.