Контузия на главния мозък

Определение
Мозъчната контузия представлява закрита травма, протичаща не само с общомозъчни прояви, както при мозъчното сътресение, но и с огнищна неврологична симптоматика (по нея може да се определи увредения мозъчен участък).
Контузионното огнище се очертава в областта на нанесената травма или далече от мястото на удара - на противоположната страна, по механизма на противоудара.
В областта на контузионното огнище в главния мозък тъканта некротизира и се пропива с кръв и лимфа. По-късно се установява образуване на киста или ръбец. При увреждане на съдови стени могат да оформят травматични аневризми (торбовидно разширение на кръвоносен съд), които по-късно могат да станат причина за мозъчни кръвоизливи. При въвличане в процеса и на меките мозъчни обвивки се образуват сраствания с мозъчната тъкан (травматичен арахноидит). Възможно е да настъпи и атрофия на мозъчната тъкан с развитие на несиметрична хидроцефалия.
В болестната картина на преден план е нарушеното съзнание. За разлика от мозъчното сътресение, при мозъчната контузия съзнанието е увредено в по-тежка степен и за по-продължително време.
Периодът на проясняване на съзнанието преминава през междинни фази на сопор (безсъзнателно състоние, от което човек може да бъде изваден за кратко време с помощта на силен дразнител), сомнолентност (дълбока унесеност),будна кома, обърканост, психомоторна възбуда. През това време могат да се наблюдават и по-тежки психически разстройства, като делириумни състояния, нарушения на паметта, травматичен Корсаков синдром (нарушена фиксационна памет, празнини в паметта, т. нар. бели петна).
Болните се оплакват от главоболие и повръщане. Установяват се завоалиране или оток на папилите (надигнато поленце в ретината, представляващо диска на зрителния нерв), повишено или понижено ликворно налягане, наличие на еритроцити или кръв в ликвора. Много рядко при контузия на мозъка може да се развие огнищна неврологична симптоматика без загуба на съзнанието. Болестните симптоми са най-силно изразени веднага след травмата. В някои случаи при последващ реактивен оток на мозъка в близките часове те могат да се засилят. След това постепенно настъпва подобрение.
Смъртността при мозъчна контузия е по-малка при деца под 3-годишна възраст и постепенно нараства до 57% при възрастни между 60-70 години. Понякога след острия период се развива травматична епилепсия с пристъпни гърчове или генерализирани припадъци. Увреждането на кората на главния мозък може да причини развитие на след травматично слабоумие, а на подкоровите структури - следтравматичен Паркинсонов синдром, който обикновено е асиметричен.
Месеци или години след травмата може да настъпи вътремозъчен кръвоизлив, дължащ се на разкъсване на аневризма на травматично увреден кръвоносен съд.

Лечението на болни с контузия на главния мозък се провежда в специализирано неврологично или неврохирургично болнично отделение.