Определение
Множествената склероза е автоимунно заболяване с възпалително засягане на бялото мозъчно вещество на централната нервна система. В основата на промените е т. нар. процес на демиелинизация (процес на нарушаване на целостта на миелиновата нервна обвивка).
Болестта засяга млади лица (между 20-40 г.), протича хронично, на тласъци, с периоди на подобрение или стациониране на оплакванията и в много случаи води до тежка инвалидизация.
Не е известна основната причина за заболяването. Допуска се, че при определено генетично предразположение няколко фактора (вероятно и неизвестен вирус) отключват автоимунна реакция в централната нервна система.

Клинична картина
Болестната картина зависи от мястото, характера и стадия на демиелинизиращия процес, при който миелинът (веществото, покриващо нервите като обвивка) постепенно се разпада. В резултат се нарушава провеждането на нервните импулси.
В острия стадий на заболяването процесът може да спре и да настъпи възстановяване на миелиновата нервна обвивка.
В хроничния стадий се образуват склеротични плаки, като след последния тласък на болестта подобрението е или слабо, или въобще не настъпва. Съществуват доброкачествени форми на множествената склероза, при които подобреното състояние се стабилизира за дълги години, а така също и хронични форми, при които всеки тласък води до образуване на нови склеротични плаки, до усилване на симптомите, без видимо подобрение в периодите между отделните тласъци.
Неврологичните прояви са разнообразни, тъй като плаките могат да се локализират на различни равнища в бялото вещество на централната нервна система - в главния и гръбначния мозък. Поради това най-често се развиват централни парези с намаление на силата и обема на двигателния акт, повишени сухожилни рефлекси и повишен тонус на двигателната мускулатура.
Тези парези биват четири типа:
1. монопареза, при която е засегнат единия от четирите крайници;
2. хемипареза, при която е засегната телесна половина;
3. парапареза, при която са засегнати само горните или само долните крайници;
4. квадрипареза, при която са засегнати и четирите крайници.
Друга проява е нарушеното равновесие - статично и динамично. Често се засягат двигателните черепномозъчни нерви – очедвигателните и лицевият нерв. Нерядко се появява двойно виждане, неврит (възпаление) на зрителния нерв, с временно или трайно намаление на зрението, дори пълна слепота. Засягането на вестибуларния апарат води по появата на световъртеж и нистагъм. Установяват се и тазово-резервоарни разстройства, със задържане или изпускане на урина. Нарушена е и дълбоката сетивност, поради което болните не могат да усетят нормално повърхността, върху която са стъпили и залитат. В по-напреднали стадии може да настъпят и психични промени най-често еуфория, безкритичност и недооценка на болестното състояние.

Лечението на множествената склероза понастоящем не е достатъчо ефективно. Предвид автоимунния характер на заоляването в острия стадий се прилагат масивни дози кортикостероиди в непродължителни курсове, най-добре през ден, а в хроничния стадий - имуносупресорни лекарства (вещества, подтискащи имунната система). Сега се прилагат и бетаферони.
Активното лечение на острите пристъпи се провежда в неврологично отделение, а трайното поддържащо лечение - в диспансерна обстановка. Прегряването, преохлаждането и влагата са опасни за болните, а море- и балнеолечението е противопоказно. Режимът на живот изисква предпазване от алергопредизвикващи и имунни явления, избягване на имунизации, инфекции и интоксикации.