Определение
Тетануса е една от най-тежките инфекциозни болести. Тя се причинява от грам-положителни бактерии (клостридиум тетани). Тези бактерии отделят силно токсичното вещество екзотоксин, което уврежда нервната система и червените кръвни клетки.
Тетаничнита бактерия и нейните спори са широко разпространени в природата. Те попадат в почвата чрез изпражнения на тревопасни животни - бактерионосители. При наранявания с нарушаване цялостта на кожата бактериите проникват в човешкия организъм. Заболяването по-често се среща у деца.
Попадналият в организма причинител се размножава, като отделя силния екзотоксин, който достига до мозъка и нарушава предаването на импулсите до мускулите. Това предизвиква появата на мускулни гърчове. Засягат се и сърдечният и дихателният мозъчни центрове. Постепенно с увеличаването на ларингеалния оток дишането се затруднява, става повърхностно. Болните изпитват силен задух. По-тежки и по-продължителни мускулни гърчове могат да причинят скъсвания на мускули и сухожилия или счупване на кости.

Клинична картина
Първите признаци на болестта настъпват няй-често от 6 до 14 дни след инфектирането. По-кратък инкубационен период обикновенно се последва от по-тежка болестна картина. Появява се спазъм или гърч на дъвкателната мускулатура със силно стягане на челюстите. Говорът и дъвченето се затрудняват извънредно много. По-късно гърчовете обхващат и мимическата мускулатура на лицето и други мускулни групи (на краката, на ръцете, шията, гърба).
При разпространената форма гръбначната мускулатура е обхваната широко от гърчове, като по време на тетаничен гърч тялото е опънато дъговидно и само главата и петите служат за опора. Тетаничните гърчови пристъпи отначало са по-редки и по-краткотрайни, но постепенно се засилват и стават попродължителни (тетаничен статус). Съзнанието е запазено, което прави гърчовете още по-мъчителни.

Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Инжектира се противотетаничен серум. Назначават се болкоуспокояващи и упойващи средства (фенобарбитал, реланиум), противогърчови медикаменти, релаксаторни препарати. Извършва се допълнителна обработка на рана, през която е проникнала инфекцията. Осигурява се пълен покой в затъмнено помещение. При тежки случаи болните се включват на апаратно дишане.

Прогнозата е сериозна. При настъпили усложнения и тетаничен статус прогнозата е неблагоприятна.
Профилактиката се състои в задължителна ваксинация (комбинираната ваксина дифтеткок) на подлежащите контингенти лица. Васкината е включена в задължителния имунизационен календар за децата. Реваксинацията се провежда през 10-годишен интервал. При нараняване профилактично се прилага тетаничен анатоксин и при имунизирани лица, ако от последната имунизация са изминали повече от 12 месеца. При неимунизирани лица в такива случаи освен тетаничен анатоксин се прилага и противотетаничен серум.