Определение
Дифтерита е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от дифтерийна бактерия. Предаването на инфекцията става по въздушно-капков път от болни или бактерионосители. Инкубационният период е от 2 да 10 дни. Бактерията може да се локализира навсякъде по гълтача, но предимно по сливиците.

Клинична картина
Болестта започва с оплаквания от обща отпадналост, главоболие, повръщане и болки в гърлото. Температурата се покачва до и над 38 градуса С. Дъхът на устата става неприятен. Цветът на кожата на лицето е блед. Пулсът е мек и ускорен. Лимфните възли по шията се увеличават, те обаче са меки и неболезнени. При оглед се откриват умерено увеличени сливици, които са покрити от мръсно-сив, здраво прилепнал некротичен налеп.

Лечение
Болните подлежат на изолация. Лечението се провежда от лекар и се състои в инжектиране на дифтериен анатоксин. Усложненията се изразяват в токсично увреждане на сърцето и нервната система (парализа на мекото небце). Най-важна профилактична мярка е имунизирането на подлежащите контингенти с комбинирана ваксина против дифтерия, тетанус и коклюш (т.нар. Дифтеткок).