Определение
Заболяването е известно от дълбока древност и е разпространено по целия свят, но през последните години у нас почти не се среща. То се причинява от вирус, който се размножава и разпространява в нервната система (в мозъчното вещество на главния и гръбначния мозък, периферните нерви) и се предава на човека чрез ухапване от заболяли животни (кучета, котки, вълци, лисици, прилепи, мишки, зайци, овце, свине).
Вирусът прониква от мястото на нараняването до централната нервна система (главен и гръбначен мозък) по пътя на периферните нерви.
Инкубационният период (безсимптомен период, през който инфекцията се развива и разпространява в организма) е 10-12 и повече дни (възможни са и 40 дни). Описани са редки случаи с инкубационен период 150 и повече дни. Инкубационният период е по-къс при ухапване в областта на лицето, и по-дълъг - при ухапване (нараняване) в краката.
Заболяването засяга главно сивото мозъчно вещество - сивите ядра в продълговатия мозък, а също така и мозъчната кора.

Клинична картина
Болестта най-често протича в три фази. Тя започва с неспецифична фаза - депресия, главоболие, стягане в гърдите, болки в ухапаното място, болки по хода на нервите, липса на апетит, общо неразположение. След няколко дни настъпва енцефалитна (възпалително – мозъчна) фаза с повишаване на температурата, широки зеници, сълзене, спазъм на диафрагмата и гълтателната мускулатура с трудно дишане и гълтане, особено при пиене на вода (страх при виждане на вода), страх от вдишване и от полъх на въздух.
Спазъмът на гълтателната мускулатура и повишената сетивност на кожата могат да се предизвикат от различни дразнители - болка, допир, светлина, шум. Страхът предизвиква местен и общ спазъм, прерастващ в гърч.
В крайната паралитична фаза тоничният гърч постепенно се засилва, налице е обилно изпотяване, слюнкоотделяне, делир с редуване на помрачено и ясно съзнание. Смъртта настъпва в състояние на повишена температура. Продължителността на болестта е от 1 до 20 дни. Прогнозата е лоша.

Профилактично се прилага противобясна ваксина при лица, ухапани от животни, съмнителни за бяс. Съмнително болните се изолират. В първите 72 часа след ухапване се прилагат противогангренозен и противотетаничен серуми, особенно при наличие на разкъсни рани.