Определение
Околощитовидните жлези са 4 на брой. Те представляват малки образувания, разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза и отделят хормон, който се нарича паратхормон и регулира калциевофосфорната обмяна. В човешкия организъм паратхормонът регулира задържането на калция в костите, всмуквнето му от стомашно-чревния тракт и обратната му резорбция в бъбреците. По такъв начин хормонът регулира концентрацията на калция и фосфора в извънклетъчните течности.
Трайно повишената секреция на паратхормона - хиперпаратиреоидизъм - е много странно нарушение, свързано с първичен процес в околощитовидните жлези или с вторични компенсаторни промени в тях при други заболявания.
Първичният хиперпаратиреоидизъм предизвиква характерни отклонения в обмяната на калция и фосфора и се изявява с различни органни поражения. Обикновено заболяването се изразява с отлагане на калциеви камъни в бъбреците или с увреждане на храносмилателната система. Боледуват лица от двата пола, по-често жени, предимно в зряла възраст.
Вторичният хиперпаратиреоидизъм е много по-чест и настъпва при заболявания, които протичат с нарушения в калциево-фосфорната обмяна - двустранно-бъбречни болестни процеси (гломерулонефрит, пиелонефрит) с бъбречна недостатъчност, стомашно-чревни заболявания с нарушено чревно всмукване.

Клинична картина
На хиперкалциемията се дължи понижаването на нервно-мускулната възбудимост, намаляването на мускулния тонус, усилването на стомашната и панкреасната секреция. Повишеното излъчване на калция и фосфора с урината увеличава денонощната диуреза (обема на отдеяната урина). Наситеността на урината създава условия за образуване на калциеви отлагания в пикочните пътища и в бъбречната тъкан.
Прякото действие на паратхормона върху функционалната активност на костните клетки (остеобластите) предизвиква деминерализация на костната тъкан. Ефектът върху скелета е повече или по-малко разпространен, но в ограничени участъци достига до пълна деструкция на костната тъкан и образуване на костни кисти, изпълнени с безформена материя. Наслагането на кръвоизливи в тях ги превръща в кафява маса с вторично разрастване на съединителната тъкан, т. нар. кафяви тумори. На местата с по-голямо разрушаване на костната тъкан могат да настъпят деформация и счупвания. Когато засягането на костите е на преден план първите прояви понякога наподобяват ревматичен процес - костно-ставни болки, предимно в доните крайници особено при движение. Липсват възпалителни изменения по ставите - оток, зачервяване, затопляне. Болезнеността е предимно по хода на костите, най-често в тазовата област и гръбначния стълб. Постепенно тези оплаквания се засилват, походката се затруднява, става неустойчива. При по-тежко засягане на гръбначния стълб ръстът се намалява. Честа проява на първичния хиперпаратиреоидизъм е уроколиката. Камъните нарасват в кратки срокове и запълват бъбречните легенчета и чашки (отливъчни камъни). Съставът им е от калциев оксалат и калциев фосфат, и това ги прави рентгенопозитивни. След оперативно отсраняване те бързо се образуват отново.
Относително чести са нарушенията в храносмилателната система - понижен апетит, тежест и болка в епигастриума, гадене, повръщане, метеоризъм, запек. Откриват се язви в стомаха и дванадесетопръстника. Често се образуват камъни в жлъчния мехур и се развива остър или хроничен панкреатит.
Нерядко в някои органи и тъкани, като стомах, бели дробове, панкреас, околоставна тъкан, се установяват отлагания на калций.
Промененото протичане на процесите в централната нервна система вследствие нарушения в минералната обмяна се проявя ва с отклонения в поведението и реакциите на болните. Понижената нервно-мускулна възбудимост е свързана с намаляване на мускулния тонус. Наблюдават се нарушен сън, апатия, главоболие, психически разстройства. Понякога е намален слухът и е затруднено фиксирането на погледа.
Вторичният хиперпаратиреоидизъм е допълнителен елемент в болестната картина на основното заболяване, което най-често е придружено със състояние на напреднала хронична бъбречна недостатъчност. Промените в скелета рядко достигат до тези, характерни за първичния хиперпаратиреоидизъм. По-често налице е общо раздеждане на костната структура с деформации, редки са счупванията. Такива изменения се наблюдават по-често при съвременното хемодиализно лечение, което удължава значително средната преживяемост на бъбречно-болните.
Неразпознатият и нелекуван първичен хиперпаратиреоидизъм бавно прогресира, като задълбочава първоначалното органно поражение или включва други органи и системи към него. Когато измененията в скелета достигнат по-значителна степен движенията на болните се затрудняват. Патологичните счупвания ги приковават на легло, а обездвижването ускорява деминерализацията на костите. Образуваните бъбречни камъни сравнително бързо нарастват, а след отстраняването им рецидивират в кратки срокове. Пиелонефритът е почти неизбежно усложнение, трудно поддаващо се на лечение. Възможна е появата на язва на стомаха или дуоденума и засягане на панкреаса.
Особено сериозно усложнение в протичането на болестта е хиперкалциемичната криза, която се дължи най-вече на повишена концентрация на формените елементи на кръвта, предизвикана от загуба на течности. Кризата се проявява с бързо влошаване на общото състояние, главоболие, световъртеж, силна жажда, неспирно повръщане, метеоризъм, чревни колики. Високото съдържание на калция в кръвта наушава сърдечната дейност, появява се аритмия, увеличава се склонността към тромбоемболии. Болните за кратко време изпадат в състояние на вцепененост, която понякога се прекъсва от периоди на възбуда и делир, а след това настъпва кома.

Лечение
Първичният хиперпаратиреоидизъм изисква оперативно отстраняване на аденома (или аденомити) на околощитовидните жлези, а при хипертрофия - отстраняване на по-голямата част от жлезата с оглед да остане не повече от 200 милиграма добре кръвоснабдена жлезна тъкан. По време на предоперативната подготовка се органичават храните, богати на калций и фосфор, главно млечни продукти.
Лечението на вторичния хиперпаратиреоидизъм е предимно с лекарствени средства. Основното изискване е да се определи подходящ диетичен режим, свързан както с отклоненията в калциево-фосфорната обмяна, така и с основното заболяване.
Заплашващата живота хиперкалциемична криза в хода на хиперпаратиреоидизма изисква енергични мерки за понижаване на съдържанието на калция в кръвта. За целта се прилагат големи количества течности във венозни вливания (главно 5%-ов глюкозен разтвор). Ако състоянието на болните позволява се дават изобилно течности през устата (лимонада, плодови сокове, чайове).
При хиперпаратиреоидна криза от решаващо значение е бързото предприемане на опе ративна намеса и отстраняване на аденома, който в такива случаи обикновено е с големи размери и е лесно достъпен. Когато диагнозата е своевременно поставена - преди да настъпят по-тежки поражения на скелета и бъбреците, откриването и отстраняването на патологичната паратиреоидна тъкан води до пълно излекуване. Възстановявнето на нормалната костна структура изисква няколко месеца. Отклоненията в бъбречната функция, свързани с повишеното отделяне на калций и фосфор с урината, се нормализират по-рано, но калциевите отлагания и по-тежките тъканни увреди остават или дори прогресират.
За успешна борба с уроинфекцията е наложително отстраняване на бъбречните камъни и системно антибактериално лечение.