Начало
НачалоЗаболяванияЕндокринни заболяванияГуша (Ендемична гушевост)
Гуша (Ендемична гушевост)

Определение
Едно от най-разпространените заболявания на ендокринните жлези е ендемичната гушевост. С това наименование се означава увеличението на щитовидната жлеза, което се среща често в определени географски области. Разпространена е предимно в планински области, където съдържанието на йод в почвата и водата е ниско. В Европа болестта е широко разпространена в алпийската област. У нас от гушевост са засегнати обширни райони в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Гушевостта (или гуша) се счита за ендемична, когато е разпространена сред повече от 10% от местното население в определени географски райони.
Основен етиологичен фактор е недоимъкът на йод в почвата и водата в засегнатата област. Съдържанието на йод е много кратно по-ниско, отколкото това в неендемичните области. Същото се отнася и до съдържанието на йод в растителните и животински храни в ендемичните области. Физиологичният прием на йод е около 200 микрограма дневно. Намалението на този прием чрез храната и водата води до йоден недоимък и създава условия за възникване на гуша. Дневният прием на йод в ендемичните райони е под 50 микрограма. Освен йодния недоимък за възникване на ендемична гушевост роля имат и редица други допълнителни фактори - хигиенни и битови навици и условия, недоимъчно хранене (особено хранителен режим, който е беден на животински белтъци), наследствено-генетични фактори, употреба на храни, предизвикващи гушевост (т.нар. струмигенни храни). Естествените струмигенни храни са зеле, ряпа, алабаш, соя, някои фуражи. Обикновено те попадат у човека посреством млякото на хранените с тях животни. Йодът е необходим за всички етапи на синтеза на тиреоидните хормони. Щитовидната жлеза разполага с йоден резерв от 2 до 8 милиграма. Концетрацията на йода в жлезата е около 40 пъти по-висока от тази в кръвта. Липсата на йод в биосферата (почва, вода) се последва от поредица компенсаторни процеси, които в повечето случаи успяват да запазят състояние на нормална продукция на тиреоидни хормони за сметка на хипертрофия на клетките на жлезата. В резултат на йодния недоимък епителът на щитовидната жлеза се разраства, а по-късно атрофира и по такъв начин се създава неактивна жлезна тъкан. В зависимост от степента на разрастване на такава тъкан се оформят жлезни възли, които постепенно дават явления на притискане на хранопровода и трахеята.


Клинична картина
Главен и единствен симптом на ендемичната гушевост е възловидното увеличение на щитовидната жлеза. Това увеличение може да е умерено, но може и да е толкова силно изразено, че да доведе до обезобразяване на външния изглед на болните. По-рядко увеличението на жлезата е дифузно.
В зависимост от увеличението на щитовидната жлеза се различават следните степени на разрастване:
1. I-ва степен щитовидната жлеза не се вижда, но се опипва при преглъщане; 2. II-ра степен жлезата се вижда при оглед и се опипва добре при преглъщане; 3. III-та степен увеличението на жлезата е значително, поради което релефът на шията е изгладен. Жлезата се опипва и без преглъщане;
4. IVта степен - увеличената щитовидна жлеза изпъква над контурите на шията; 5. V-та степен - касае се за грамадна гуша, която обезобразява шията.
Независимо от това, че при ендимична гушевост липсват изразени отклонения във функционалното състояние на ендокринната система у болните в ендемичните райони се установяват различни нарушения в храненето на жлезата, които водят до непълноценно физическо и интелектуално развитие. В единични случаи се развива и т. нар. ендемичен кретенизъм, който се характеризира с изоставане в растежа, олигофрения, нерядко съпроведени от глухота. Основна роля в етиологията на ендемичния кретенизъм играе йодният и хормоналният недоимък по време на вътреутробното развитие, в резултат на което настъпват тежки увреждания на нервната система. Наличието на гуша не е задължително. Леченито на ендемичния кретенизъм е безперспективно. Единствено профилактичните мерки могат да окажат въздействие върху това тежко усложнение на гушевостта. Посредством йодиране на готварската сол в ендемичните области се осигурява необходимото количество йод, липсващо в биосферата. Освен тази масова профилактика сред застрашените контингенти се провежда и допълнителна профилактика. Бременните и кърмачките получават по едно драже антиструмин, съдържащо един милиграм калиев йодит, а децата - по едно драже седмично антиструмин, съдържащо 0,5 милиграма калиев йодит.

 
Лечение
Нискостепенната ендемична гуша (I, II и III степен), особено у деца и млади лица, се поддава на лечение с калиев йодит в продължение на месеци. При липса на ефект от лечението с калиев йодит се провежда лечение с тиреоидни хормони в продължение на няколко месеци. Възлестите форми обикновено не се поддават на консервативно лечение. По строго показание се предприема хирургично лечение и отстраняване на по-големи възлести гуши, особено такива, които притискат околните тъкани.

 

Бюлетин
   
   
Начало |  За нас |  Условия за ползване |  Реклама при нас |  Контакти  
© 2007 ДокБГ ООД Всички права запазени. Съдържанието публикувано в doctorbg.com е изцяло за Ваша информация и не трябва да се приема като заместител на медицинска консултация при Вашия личен лекар или друг специалист. Винаги трябва да търсите съвет от Вашия личен лекар преди да предприемете нов фитнес режим или да започнете да спазвате диета. С използването на doctorbg.com Вие декларирате че сте запознати с условията за ползване, правата и отговорностите. ДокБГ ООД не носи отговорност за съдържанието на който и да е сайт достигнат чрез външни препратки от doctorbg.com
 
Free Sitemap Generator