Определение: Акромегалията е болест, дължаща се на повишена секреция на растежния хормон соматотропин, който се продуцира от предния дял на хипофизната жлеза (аденохипофизата). Заболяването засяга и двата пола, като хипофизарният гигантизъм е по-чест у мъжете. В основата на болестта почти винаги стои активна формация от разраснали се клетки на доброкачествен тумор - аденохипофизен аденом. В някои случаи туморът е злокачествен (аденокарцином).

Повишената секреция на соматотропен хормон стимулира клетъчния растеж в различни тъкани, но растежният ефект е най-силно изразен в съединителната тъкан и особено в хрущялната и костната тъкан. У млади лица (до 20-годишна възраст) стимулираната в растежа си хрущялна и костна тъкан увеличава размера на костите предимно на дължина - т.е. развива се гигантизъм, а след приключване на скелетния растеж предизвиква задебеляване и деформиране на костите, т.е. акромегалия в тесен смисъл на думата. Едновременно се увеличават дебелината и плътността на кожата и подкожната тъкан, като и обемът и теглото на вътрешните органи (висцеромегалия).

Клинична картина: Началото на заболяването е неусетно, защото промените се развиват бавно. Първите болестни признаци се появяват едва след като аденомът достигне по-голям размер с по-значителна хормонална продукция. При някои пациенти първите оплаквания са от главоболие и зрителни нарушения. Типично е т. нар. "виждане в тунел" - стеснение на зрителното поле поради отпадане на периферните части на зрителните полета вследствие притискане на зрителните нерви от растящия аденом. В други случаи прави впечатление промяната в изгледа на лицето и големината на крайниците.

Постепенно пациентите започват да носят все по-големи номера обувки и ръкавици. Езикът също се уголемява, зъбите се разреждат. Мускулната сила намалява, у мъжете се развива полова импотенция, а у жената - менструални нарушения. Психичните промени се изразяват в развитие на депресивни състояния. При преглед прави впечатление наедряване и загрубяване на лицето - изпъкнали скули, изпъкнали напред надочни дъги, широки и високи челюсти, едър нос, едри ушни миди, голям език, с отпечатъци от зъбите по ръба му. Гласът е грубоват. Китките, дланите и пръстите, както и стъпалата са едри, широки, със задебелена и груба кожа. Гръдният кош е широк и дълбок, с едри ребра и гръдна кост. У почти половината от пациентите се установяват данни за захарен диабет. В хода на заболяването на преден план могат да се изявят локалните последици от растящ аденом - мъчително главоболие, нарушение на зрението, мозъчен оток, промени в паметта и интелекта. С годините нарастват деформациите в скелета, особено в гръбначния стълб и крайниците, с деформираща артроза на големите стави.

Лечение: Етиологичното лечение се състои в отстраняване на свръхсекретиращия аденом оперативно или чрез облъчване. Туморните клетки са със сравнително добра лъчечувствителност, поради което по-често се прилага рентгеново облъчване. Лечебният процес се преценява по изчезването на оплакванията и намаляване на измененията в меките тъкани. Ако се появат признаци за рецидив, то лечебният курс се повтаря. При неуспех по показание се предприема хирургическо отстраняване на аденома. При поява на отпадни признаци след операцията се прилага заместително лечение със съответните хормонални препарати. Прогнозата при акромегалия зависи от състоянието на болните в момента на започване на лечението. Ако липсват по-тежки изменения в скелета, в обменните процеси (метаболизма), във функцията на други ендокринни жлези, и не е настъпила увреда на зрението и на хипоталамуса, то с навременно и резултатното отстраняване на аденома настъпва възстановяване на нормалните хормонални съотношения в организма.