Определение: Най-често изгарянията на хранопровода са последица от поглъщане на корозивни вещества (киселини и основи), при опити за самоубийство или по невнимание. Силно корозивно (изгарящо, разяждащо) действие имат натриевата и калиевата основа, солната, сярната киселина, както и други вещества.
Уврежданията зависят от концентрацията на веществото, погълнатото количество и продължителността на контакта между него и лигавицата на хранопровода. Дълбоките изгаряния са последица от действието на основи, но смъртността е по-висока при изгаряне с киселини.
При изгарянето се увреждат всички слоеве на стените на хранопровода. Нерядко настъпва пробив на стената и корозивното вещество попада в околните тъкани.

Клинична картина: Веднага след приемането на корозивното вещество се появява силна болка зад гръдната кост, настъпва гадене, повръщане на кръвенисти материи, спазъм на хранопровода и стомаха, на кръвоносните съдове и може да се развие шок.
В по-леките случаи в следващите дни настъпва подобрение, болковите оплаквания намаляват, възтановява се гълтането и поемането на течности. През възтановителния период се образуват структури и гълтането отново се затруднява. В по-тежки случаи настъпва пробив на стената на хранопровода със засягане на съседни тъкани и органи.

Лечението при изганяне на хранопровода с киселини и основи трябва да започне възможно най-бързо. То се провежда под ръководство на специален екип, съставен от токсиколог, гастроентеролог и хирург. При образували се стриктури- стеснения на хранопровода се провеждат реконструктивни оперативни манипулации за възстановяване на прододимостта му.

Прогнозата е неблагоприятна, особено при пробив на хранопроводната стена със или без кръвоизлив, при образуване на структури. При успешна пластична-реконструктивна операция прогнозата е добра.
Профилактиката се състои в строг надзор върху корозивни вещества, лишаване на деца от достъп до подобни субстанции, както и разумната им употреба в бита и професионалната среда.