Определение
Гъбичковото заболяване (микоза) на белите дробове се причинява от гъбички, които се намират в растенията и почвата, но обитават нормално и човешкото тяло като сапрофити. Те причиняват заболявания у човека при определени условия.
Най-често на риск от гъбичково заболяване на белите дробове са изложени селскостопански работници, лица, работещи във фуражни комбинати, тютюно-работници, животновъди. При състояния на понижен имунитет, употреба на различни антибиотици и отслабване на тегло гъбичките предимно от рода кандида бързо се размножават и разпространяват в белите дробове и предизвикват белодробна кандидомикоза.

Клинична картина
Болестната картина много наподобява пневмония с удължено протичане. Основните признаци са кашлица с вадене на белезникави храчки, в които се откриват гъсти гъбичкови колони във фаза на растеж. Понякога храчките са кръвенисти. Болните се оплакват от отпадналост, загуба на апетит, тежест в гърдите.

Лечението е консервативно. Прилагат се противогъбичкови медикаменти (нистатин, фунизо и други) - през устата или в инхалация.

Прогнозата на неусложнената белодробна кандидомикоза е добра. Усложнената белодробна кандидомикоза има сериозна или неблагоприятна прогноза.
Профилактиката се състои в поддържане на висока лична и битова хигиена, отстраняване на кандидомикозни огнища в устната кухина, зъбите, синусите, носоглътката, стомашночревния тракт и кожата.

Друг вид гъбичково заболяване на белите дробове е аспергилозата. То се причинява от гъбичката аспергилус. На това заболяване са изложени работещите в пивоварни, мелници, гълъбари, работници в силикатната промишленост. Заболяването протича с пристъпен задух, картина на остър или хроничен бронхит, с кашлица и трудно отделяне на жилави белезникави храчки, в които се откриват много гъбичкови колонии.
Други гъбички от вида актинониус също причиняват белодробно заболяване, протичащо с характерните белези на пневмония. Този вид гъбички обитават нормално в устната кухина, сливиците, носоглътката и при състояния с намален общ имунитет се активират, размножават и разпространяват, като причиняват и заболяването. Характерно е отделянето на гъсти храчки с примес на кръв и по-силно изразения задух.
При недостатъчно лечение гъбичковата инфекция се разпространява и в други органи, като се развиват мозъчни абсцеси, чернодробни абсцеси, гъбичкови ентероколити, кожни микози, гъбичков сепсис. В такива случаи лечението е много затруднено и прогнозата е крайно неблагоприятна. В рамките на комплексното лечение на микозата е необходимо да се избягва приложението на лекарства, които потенцират микозните фактори и задълбочават гъбичковата инфекция.