Определение: Белодробната емболия възниква при запушване на белодробната артерия или клонове от ембол. Емболът представлява откъснал се от венозната мрежа кръвен съсирек (тромб), който по венозен път достига и запушва голям кръвоносен съд в белите дробове. Локализацията на тромба най-често е в крайниците, в малкия таз, в сърцето, но и на други места в организма. Наблюдават се тромби-емболи след операции, след раждане, след травми и разкъсвания на органи и съдове, при тромбофлебити и флеботромбози и при други болестни състояния.

Клинична картина: При масивна белодробна тромбоемболия внезапно настъпва много силен задух с гръдна болка, тахикардия, спадане на артериалното налягане, остра дихателна недостатъчност и смърт. При по-ограничена тромбоемболия със запушване на по-малки клонове на белодробната артерия задухът е по-слабо изразен, придружен от кашлица и отделяне на кръвенисти храчки поради развитие на белодробен инфаркт.

Лечението се извършва в интензивно отделение по спешно показание. Пациента трябва да бъде внимателно транспортиран да болница в полуседящо положение, включва с кислородолечение, хепарин и евентуално се започва борба с настъпилия шок, в някои случаи се прибягва и до оперетивно отстраняване на ембола-емболектомия,лечение на заболяванията, предизвикващи тромбоемболични усложнения.

Прогнозата на белодробна емболия зависи от:
• Нейната тежест
• Възраст и наличието на придружаващи заболявания
• Момента на диагностициране и лечение
• Усложненията 

Профилактиката се сътои в отстраняване или активно и успешно лечение на основните предизвикващи и предразполагащи заболявания и състояния.