Определение
Бронхиектазната болест представлява вродено или придобито разширение на големи и средни бронхи (лобови, лобулови и сегментни бронхи). Разширението е торбовидно, цилиндрично или смесено. Най-често бронхиектазиите са разположени в долните лобове на белите дробове. Много често те се възпаляват и тогава говорим за бронхиектазна болест. Заболяването се причинява от разнообразни фактори - остри и хронични възпаления на бронхите, вродени или придобити аномалии и запушвания на бронхите и други.

Клинична картина
Невъзпалените бронхиектазии протичат безсимптомно.
При настъпило възпаление се появява кашлица с отделяне на жълтеникаво-кафяви храчки. Нерядко храчките са обилни. Характерно е честият рецидив на пневмония у болните с обилно отделяне на кръвенисти храчи. В по-късния стадий на болестта настъпват тежки усложнения - абсцес, пневмосклероза, дихателна и сърдечна недостатъчност, амилоидоза на вътрешните органи (предимно на бъбреците).

Лечението се състои в приложение на лекарства против възпалението. Употребяват се антибиотици, химиотерапевтици, бронхолитици, отхрачващи средства, кислород, инхалации, климатолечение. При изостряне и усложнения се налага лечение в болнична обстановка. При ограничена локализация и по показание се предприема оперативно отстраняване на засегнатия белодробен дял.

Прогнозата на неусложнените бронхиектазии е добра. Прогнозата при възпалените бронхоектазии и при усложнения (пневмония, абсцес, амилоидоза и други) е сериозна и неблагоприятна.

Профилактиката се състои в избягване на предразполагащи и инфекциозни фактори, които предизвикват възпалителен процес. Препоръчват се закалителни и физикални процедури. Забранява се тютюнопушенето. Предприема се санация на инфекциозни огнища (тонзилит, синуит, отит, зъбен гранулом и други).