Глюкозните нива на гладно може да се окажат биомаркер за депресия при пациенти в напреднала възраст. Проучване сочи, че нарушената глюкоза на гладно е значителен прогностичен фактор за депресивни симптоми при лица над 64 години без история за диабет.

Авторите от Nova Southeastern University College of Osteopathic Medicine смятат, че този феномен може би е свързан със специфичен съдов процес. Може би се касае за подлежащи съдови промени в мозъка.

Предишни изследвания сочат, че депресията и диабета са силно свързани. Диабетиците имат повишен риск от диабет спрямо недиабетиците, обратно - депресията покачва риска от развитие на диабет. Мета-анализ сочи, че депресираните лица имат 37% повишен риск от развитие на диабет тип 2.

В настоящото изследване фокусът бил върху връзката кръвна захар - депресия, но при лица без диабет. Били включени 45 лица на средна възраст 76.2 години. Било установено, че след отчитане на възраст, пол, ИТМ, инсулинови нива, глюкозата на гладно е значителен предиктор за депресивни симптоми. Средните нива на глюкозните нива на гладно били 5.31 mmol/l, а оценката за депресия по Center for Epidemiologic Studies Depression Scale (CES-D) - 11.7.