Европейското дружество по мено- и андропауза препоръчва прием на витамин D след настъпване на менопауза от 600 IU/ден и 800 IU/ден при жените над 71-годишна възраст.
През последните години все повече изследвания сочат, че витамин D има разнообразно влияние върху тъканите, което не се ограничава само до костното здраве. Епидемиологични и проспективни проучвания свързват дефицита на витамин D не само с остеопороза, но и със сърдечносъдово заболяване, диабет, рак, инфекции и невродегенеративни заболявания.
Според настоящото консенсусно становище, водещият естествен източник на витамин D е слънчевата светлина, която стимулира синтезата на витамина в кожата. Хранителните източници на вит. D, които нямат толкова голямо значение, колкото кожната синтеза, включват животински храни като риба, яйца и мляко.
Измерванията на серумните нива на 25-хидроксивитамин D [25(OH)D] позволяват определянето на витамин D статуса, като оптималните нива варират между 30 и 90 нг/мл (75-225 нмол/л). Различните страни имат различия относно препоръките за оптимални витамин D нива. Факторите, които имат влияние върху тези нива, включват текущия сезон (по-ниски нива през зимата), надморска височина, географска ширина, замърсяване на въздуха, кожна пигментация, употребата на слънцезащитни препарати, покриване на кожата от дрехи.
Затлъстяването, малабсорционните синдроми, антиконвулсантите, антиретровирусните препарати и редица други медикаменти, стареенето на кожата, липсата на слънчево излагане са свързани с ниски серумни нива на 25(OH)D.
Препоръчителният дневен прием на витамин D е 600 IU на ден, който може да бъде повишен до 800 IU при пациенти на възраст над 71 години. Жените в постменопаузна възраст могат да постигнат здравословни нива на витамин D чрез излагане на слънчева светлина поне 15 минути - 3-4 пъти седмично. Приемът на подсилени с витамин D храни често не е достатъчен.
При необходимост от добавки, витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол) са подходящ избор. в зависимост от дозата и наличието на бъбречно заболяване или други заболявания, е индикирано наблюдение.
Клиницистите трябва да знаят, че дефицитът на витамин D е широко разпространен проблем, който засяга до 70% от европейските популации, включително и тези, живеещи в слънчеви региони.
