Симптомите на хроничния риносинузит често са неспицифични и не изискват антибиотично лечение, се посочва в доклад, публикуван този месец в Clinical Infectious Disease. Авторите препоръчват мораториум върху широко прилаганата практика на продължително емпирично лечение с антибиотици при тези пациенти.

Традиционно се смята, че хроничният риносинузит е последствие на неизлекувана бактериална инфекция. Често се започва антибиотична терапия на база на типичните симптоми - понижение на мирисните възприятия и лицева болка.

Голяма част от тези оплаквания обаче били по-чести при лицата с нормални компютър-томографски скенове. При анализ на скенове от 125 пациенти с класически симптоми на на хроничен риносинузит, 50 имали нормални находки. Само 75 имали радиографски данни за риносинузит.

Пациентите с риносинузит по-често имали намалени мирисови възприятия - 79.2% срещу 48.7% и мукопурулентни секрети при назалната ендоскопия - 24% срещу 0%.

От друга страна, другите класически симптоми - като главоболие, лицева болка и нарушения в съня, били по-чести при пациентите с нормални находки. Това парадоксално откритие сочи, че голяма част от пациентите с класически симптоми на хроничен риносинузит всъщност нямат инфекция.

Употребата на антибиотици била 60% при групата с абнормални КТ резултати срещу 52% при лицата с нормален скен. Сред тези, лекувани с антибиотици, симптоматично подобрение било наблюдавано при 80% и 81% съотв.
Ако наистина става въпрос за инфекция, то би се очаквало клиничният отговор след антибиотична терапия да е по-добър при пациентите, които наистина имат хроничен риносинузит.

Ето затова авторите препоръчват провеждането на назална ендоскопия с вземане на култури и назначаване на антибиотици само при мукопурлентност.