Голямо и дългосрочно проучване подкрепя хипотезата, че автоимунните заболявания повишават риска от белодробен емболизъм. Шведи докладват шесткратно повишен риск в рамките на първата година след установяване на заболяването.

Възпалението, което е част от автоимунния процес, може да доведе до венозна тромбоза. Предишни проучвания подкрепят тази хипотеза, установявайки повишен риск от венозна тромбоза при цьолиакия, тип 1 захарен диабет, системен лупус еритематозус, хипертироидизъм, ревматоиден артрит, възпалително чревно заболяване, болест на Бехчет и грануломатоза на Вегенер.

В настоящия анализ били включени повече заболявания. Била установена силна връзка между хоспитализацията по повод автоимунно заболяване и последващия риск от белодробен емболизъм в рамките на първата година. Най-общо рискът бил 6.38, като били засегнати всички възрасти и полове.

При четири заболявания била установена изключително силна връзка: имунна тромбоцитопенична пурпура - 10.79 пъти повишен риск, полиартеритис нодоза - 13.26 пъти повишен риск, поли- и дерматомиозит - 16.44 пъти повишен риск, и системен лупус еритематозус - 10.23 пъти повишен риск. Други две чести автоимунни заболявания също били свързани с доста повишен риск: ревматоидният артрит - 5.99 пъти, и тип 1 диабет - 6.38 пъти.

Авторите смятат, че хиперсъсирваемостта е основна черта на повечето автоимунни заболявания.