Забавянето на клампирането на пъпната връв с 3 минути, а не до десетата секунда след раждането, води до увеличаване на нивата на феритин на четвъртия месец, сочи проучване, публикувано онлайн в British Medical Journal.

Адекватните железни запаси са изключително важни за миелинизацията на мозъчните неврони, растежа на дендритите, невромедиацията и енергийния метаболизъм в неврона и глията. Тъй като железните потребности са повишени в младия организъм, желязодефицитната анемия и субклиничният (непроявеният) железен дефицит са свързани с дългосрочни умствени и поведенчески проблеми.

Шведски лекари провели проучване, включващо 400 родени в термин бебета от нискорискови бременности. Новородените били разпределени в две групи: в първата група пъпната връв била прерязана на десетата секунда, а във втората - на третата минута.

На четвъртия месец, бебетата и от двете групи имали сходни хемоглобинови концентрации, но кърмачетата, чиято пъпна връв била прерязана по-късно, имали 45% по-високи концентрации на феритин (117 μg/L vs 81 μg/L) и по-ниска честота на железен дефицит. При тази група била отчетена по-ниска честота на неонатална анемия. Двете групи нямали различаваща се честота на респираторни симптоми, полицитемия и хипербилирубинемия - които са в основата за препоръчване на ранно клампиране и прерязване на пъпната връв.

Авторите изчислили че всеки 20 забавени клампирания на пъпната връв могат да предотвратят 1 случай на железен дефицит. Те обобщават, че забавеното клампиране трябва да бъде предпочитано като основен стандарт при раждания в термин след неусложнена бременност.