Комбинираната терапия с allopurinol и нискодозови тиопурини е ефективна и добре толерирана опция при пациентите със възпалителна чревна болест (IBD), сочи проучване, представено на годишната среща на Американската Колегия по Гастроентерология.

Според авторите, комбиниранататерапия представлява нова възможност за пациентите с IBD, които не се повлияват от конвенционалната тиопуринова терапия.

При пациенти с променен тиопуринов метаболизъм, които имат или нежелани реакции, или пък не успяват да постигнат ремисия, може да се пробва с нискодозови тиопурини + алопуринол преди да се предприеме покачване на дозата на поддържата терапия.

През последното десетилетие се установи, че нивата на тиопуриновите метаболити са строго свързани с ефикасността и нежеланите реакции. Някои от последните са и причина пациентите да прекратят терапията си. Най-честите нежелани реакции са гадене, повръщане, главоболи, мускулни болки, левкопения, панкреатит.

В проучването били включени 85 пациенти, които били проследени за период от средно 20.4 месеца. Повечето пациенти били с болест на Крон или улцерозен колит. Участниците започнали комбинирано лечение поради предишен неуспех с тиопурини, невъзможност за постигане и поддържане на ремисия въпреки оптимизираната тиопуринова терапия, хепатотоксичност, нечернодробни странични реакции и по други причини.

Терапевтичната ефективност била анализирана чрез калкулиране на общия брой пациенти в клинична ремисия., използващи комбинираната терапия на месеци 6, 12, 24 и 60. Този процент бил съотв. 88%, 84%, 76% и 73%.

Авторите смятат, че генетичните фактори при тези пациенти са от особен интерес, тъй като идентифицирането на лицата с нарушен тиопуринов метаболизъм би позволила започването директно на комбинирана терапия без да се опитва първоначална монотерапия с тиопурини. Въпреки че към настоящия момент се използва генотипирането на тиопурин-метилтрансферазата, този метод няма 100% прогностична стойност.