Инсулин-освобождаващите свойства на сулфонилурейните препарати може би са свързани и с антидепресантни ефекти, сочи ретроспективно проучване, представено на годишната среща на Американската Психиатрична Асоциация.

В проучването, пациентите с диабет, лекуващи се само със сулфонилурея, имали най-малък риск от депресия.

В лечението на депресията, стабилизирането на кръвната захар може би повлиява благоприятно резултата от терапията - като при диабетици, така и при недиабетици, обяснява главният автор - д-р Øivind Hundal от Haukeland University Hospital (Норвегия). Още през 2007 г. д-р Hundal предложи хипотеза за патофизиологията на депресивното състояние, а именно - може би се касае за диабет на мозъка - отслабен церебрален глюкозен метаболизъм в астроглията.

В настоящото проучване екипът анализирал данни от над 3.4 милиона лица над 20 години. Фокусът бил върху едновременно издадените рецепти за орален антидиабетен препарат (бигванид, сулфонилурея, тиазолидиндион) и антидепресанти.

Основното откритие било, че само групата на орални препарати, стимулиращи директно освобождаването на инсулин, били свързани със значително по-ниска съпътстваща употреба на антидепресанти.

Сулфонилурейните препарати били свързани с най-ниска честота на едновременна употреба на антидепресант, следвани плътно от комбинацията сулфонилурея и бигванид.

Монотерапията със сулфонилурея или комбинацията с този клас били свързани със значително по-ниска честота на употреба на антидепресанти спрямо употребата на бигванид или глитазон самостоятелно.

В този контекст трябва да се отбележи, че глюкозната абсорбция в астроглията се повлиява от инсулин, докато в невроните инсулинът няма този ефект.

Експертът д-р Филип (Brown University), който изучава биология на депресията, смята, че проучването е доста интересно и наистина подкрепя появяващите се данни, свързващи депресията и диабета. Той цитира големи епидемиологични проучвания, които сочат именно подобна връзка. Литературни данни пък също подкрепят тази хипотеза.