Бронхиалната термопластика - техника, която използва радиофреквентна енергия за аблация на гладкомускулната маса в дихателните пътища, води до подобряване и контрол на астматичните симптоми, което от своя страна би позволило на тези пациенти да намалят приеманите дози дългодействащи бета-агонисти.

Резултатите се базират на ретроспективен обзор на проучването Asthma Intervention Research (AIR). AIR сочи, че пациентите с умерена и тежка астма, лекувани с новата техника, имат значителни подобрения в симптомите, качеството на живот и белодробните функционални тестове. Освен това при тези пациенти имат нужда от по-ниски дози инхалаторен кортикостероид и дългодействащ бета-2-агонист (LABA).

В настоящия анализ авторите искали да проверят дали ползите от бронхиалната термопластика персистират след спирането на LABA терапията при пациенти, стабилизирани с комбинирана терапия (инхалаторен кортикостероид + LABA).

Пациентите, включени в AIR, приемали 200 г beclomethasone или еквивалент инхалаторен кортикостероид + LABA. Средният форсиран експираторен обем за 1 секунда в началото на проучването варирал между 60% и 85% от предвидения. При тези лица имало влошаване на астмата при спиране на терапията с LABA.

12 седмици след терапията с бронхиална термопластика, лечението с LABA било спряно отново.

Авторите отчели подобрение на пиковия експираторен поток с 17 до 18 л/минута при пациентите, претърпели бронхиална термопластика, и спад с 12 л/мин при контролната група - резултати след спиране на LABA. При контролната група, но не и при третираните с радиофреквентна аблация, били установени влошени оценка на качеството на живот и контрол на астмата. Сходни резултати били отчетени на месец 12.

В интервю за Medscape Medical News, д-р Hales от Virginia Hospital Center обяснява, че в началото термопластиката е била свързвана с някои проблеми относно безопасността, но след 5-годишен опит "няма червени флагове".

Процедурата включва много добре контролирана термална енергия, като не води до скарификация или бронхиектазия.