Децата с хронично бъбречно заболяване имат висока честота на маскирана хипертония, често в асоциация с левокамерна хипертрофия, сочи проучване. Авторите му смятат, че при тези пациенти възможно най-рано трябва да се приложат ехокардиография и амбулаторно мониториране на кръвното налягане с цел оценка на сърдечносъдовия риск.

Д-р Mark Mitsnefes и колеги от Cincinnati Children's Hospital анализирали 366 педиатрични пациенти с базови ехокардиографии, 266 от които претърпели амбулаторно мониториране на кръвното налягане.

38% от децата имали маскирана систолична или диастолична хипертония, а други 18% - потвърдена хипертония. 1/3 от пациентите с маскирана и 15% от тези с потвърдена хипертония не били лекувани. Маскирана хипертония била установена и у лекувани деца, при които се смятало, че контролът на кръвното налягане е добър на базата на рутинни измервания.

Левокамерна хипертрофия имало при 8% от децата с нормално кръвно налягане, 34% от тези с потвърдена и 20% от пациентите с маскирана хипертония. Лекуваните с АСЕ инхибитори или АТ1-блокери имали понижен риск от левокамерна хипертрофия в сравнение с пациентите, лекувани с други антихипертензивни агенти.

Мултимерният анализ установил, че вероятността за левокамерна хипертрофия е 4.1 при маскирана хипертония и 4.3 при потвърдена хипертония.

Спорадичните измервания на кръвното налягане не са достатъчни за прогнозиране на левокамерната хипертрофия при деца с хронично бъбречно заболяване. Високата превалентност на маскирана хипертония налага извършването на ранни ехокардиографски изследвания и амбулаторно мониториране на кръвното налягане, обобщават авторите.